Опасност
Когато съм на село, обичам да излизам сам навън, най-често вечер и да стоя до късно. Но това се промени от известно време.. От няколко години насам.. Минаващите хора, които виждах на около двайсет минути, бяха с толкова тъмни силуети, че си мислех, че са просто сенки..
Едвам се виждаха.. Но другото, което ме притеснява е, че си мисля, че ще ме наранят. Сякаш не минават случайно покрай мен.. Сякаш искат нещо. Поглеждат ме странно и ме подминават.
На село често спира електрозахранването при буря и е още по-страшно ако е вечер.. Тогава настава абсолютен мрак и не мога да видя нищо. Страхът ми се увеличава, когато някой мине незабелязано до мен и чуя гласът му в последствие.. Толкова много мога да кажа, но това е достатъчно.. Нямам идея защо е така..
Едвам се виждаха.. Но другото, което ме притеснява е, че си мисля, че ще ме наранят. Сякаш не минават случайно покрай мен.. Сякаш искат нещо. Поглеждат ме странно и ме подминават.
На село често спира електрозахранването при буря и е още по-страшно ако е вечер.. Тогава настава абсолютен мрак и не мога да видя нищо. Страхът ми се увеличава, когато някой мине незабелязано до мен и чуя гласът му в последствие.. Толкова много мога да кажа, но това е достатъчно.. Нямам идея защо е така..
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.7
Общо гласували: 3
52
41
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари (4)
Изпрати
Съжалявам, допуснала съм грешка :)
1
0
За Роси987: все си мисля, че Александър е момчешко име ама айде..
0
0
Ако толкова те е страх не излизай сама по тъмното. Карай някой да те изпраща до вас, за да не се притесняваш. А защо мислиш, че тези хора искат да те наранят?
0
0
еми то като ти нямаш , то и ние нямаме =/
0
0