Загадъчните мъже - 3 част

Такъв момент в живота си никога не съм имала! Шофьорът наистина караше към гората. През това време той ми беше завързал очите с неговата вратовръзка и само ми каза:
-Наслаждавай се на момента, Еми!

Разбира се, че ще се възползвам от момента. Точно в момента много исках да задам толкова много въпроси, на които може би исках да узная отговорите, но не можех.Възбудата ми бе по-голяма от това да проговоря. Бях заета да усещам устните му върху врата, корема, бюста и ооо... , когато започна да слиза надолу не знаех жива ли съм или не. Правеше го божествено това с целувките,милувките и лизането...

Какво щеше да стане, ако дойдеше момента да направим любов, щом от сега не издържам? Не, не можех повече- исках този момент да бъде вечен, но всяко хубаво нещо има край!
Пристигнахме на мястото „гората”. Той прошепна:

-Не се притеснявай, ще почувстваш хлад.
Погали ме като за последно сякаш, целуна ме по устните и ме вдигна на ръце.Усетих, че ме полага на влажната трева, усетих как настръхнах цялата.

-Къде сме, отиваш ли си?
-Не, разбира се.Тази вечер никъде няма да ходя.
Чух го да казва на шофьора си да се върне на сутринта. Ооо, как щях да издържа цяла вечер с него?Нямаше ли да вляза в лудницата и да искам още и още? Имах чувството , че сама се впускам в ситуация, за която после трудно ще забравя и може би ще съжалявам, но ако цял живот се сещам за този миг и потръпвам – може би ще си е заслужавало.

Той махна вратовръзката и ми каза, че ми позволява да го гледам. Започнахме да се любим в най-прекрасната,ярка нощ! Времето бе чудесно в сравнения с летния горещия ден, който беше днес. Нощта бе обсипана със звезди, но това бе най-малкото което в момента можех да мисля. Правеше го невероятно това, което ми правеше – все едно цял живот само това е правил!Никога през живота си не бях правила по щуро и неочаквано нещо и не съм се любила толкова...

изпепеляващо – дали е правилната дума? При положение, че може би имах около двайсетина гаджета... Когато свърши в мен, усетих прилив на притеснение! Ами ако забременея от непознат какво ще правя? Първата ми работа щеше да е на сутринта да изпия противозачатъчно, за да не съжалявам после.Не мога да си представя самотен живот, самотна майка, която отглежда едно дете...

Усещах , че всеки момент ще започна с драмите, но вместо това го погледнах в неговите зелени очи. Божествено красиви, имах чувството, че летях в тях, че се губя,давя се в тях... Нещо ставаше с мен, но се съмнявам да съм влюбена..Кой се влюбва от една страст, не ставай глупава рекох си! Той ме погали по косите, целуна ме по устните и гледайки в очите ме попита:

-Хареса ли ти?
Не можех да му отговоря и мисля,че му отговорих когато го целунах веднага след като ме попита и го одрах цаката по гърба.Това никога не бях го правила.Той легна до мен и ми каза:

-Виж небето, днес всичко е на наша страна. Казвам се Мартин.
Погледна ме.
-Приятно ми е.
Целуна ме.

Гушнах се в него и му прошепнах:
-Не искам никога да свършва това.
Мартин каза, че винаги е знаел, че ще бъда негова, но не е сигурен дали аз вдействително ще бъда негова. На сутринта се събудих в леглото.

Нали за последно бях така в гората?Как тогава се озовах в спалнята не можех да проумея? И рошава станах да видя какво става тук.. Обаче с изненада открих, че Мартин ми се скара и ми каза:

-Веднага лягай! Кой ти е разрешил да ставаш?
-Ти от къде по дяволите знаеш къде живея?! Харесва ми с теб, но това ме плаши! Появяваш се от нищо, съблазняваш ме, правиш живота ми по-хубав, знаеш името ми... Кой по дяволите си ти?!?

-О, болезнен момент.Познаваш ме. Но няма да разбереш по този начин съжалявам.Марш в леглото, ще съжаляваш!
-Няма да лягам докато не узная всичко това.Плашиш ме!
-А мислех, че се чувстваш в безопасност.Знам, че винаги си искала да ти готвят и да те ухажват сутрин в леглото.
Цопнах се.Изненадах се. Той от къде знаеше, че това беше в дневничето ми с желанията?

-Как да не съм притеснена?Появяваш се от нищото и на всичкото отгоре на гърдата ти е писано и моето име и датата ми на раждане?! Ти изобщо на колко години си?!
Замислих се.Явно е тренирал доста.Имаше толкова хубаво изваяни мускули и плочки.Много красив - исках го по възможност да е само за мен, но страха ми бе по-голям...

-Жалко, ще си отиде хубава утрин щом така желаеш.
За първи път почувствах страх в живота си. Не знаех какво ще стане, не знаех какво му се върти в главата... Добро или лошо ...

Мнения? Искате ли 4 част?