Чародеят

Магия!В тълковния речник срещу тази дума е записано:

''Изкуство за правене на свръхестествени неща – съвкупност от действия и думи, притежаващи чудодейни свойства.''


Като малка баща ми ме водеше по магически представления,бях запленена от ловкостта на илюзионистите как вадят малки зайчета от шапки,разплитат възли с поглед или вадят определена карта от колодата с поглед.

Дори когато представлението свършеше с баща ми правехме собствени опити за магии,естествено аз бях хубавата асистентка със костюм обшит със пайети,бяха хубави времена пък и бях само на шест.

Един ден баща ми намери в библиотеката стара книга облечена в овча кожа и голям пентаграм върху нея.


-Древни писания с магии.

Каза ми той още преди да попитам за какво е,по цели нощи се ровеше в нея,все едно търсеше отговор на всички свой въпроси който си бе задавал цял живот за магиите.

Докато един ден той не изчезна,майка ми бе съсипана мислеше си,че е заминал в друг град с друга жена,едва бях навършила осем и сложните отношения между възрастните ми бяха чужди.


Изминаха се десет години,с мама забравих ме тези тежки времена и продлжих ме напред,тя си намери сериозна работа,а аз завърших училище със отличие и направих ме стахотен бал.

Преди да започна висшето си образование започнах работа за през лятото в магазина за сладки на родителите на Силвия приятелка от училище,бях доволна как се развива ситуацията.

Един ден бяхме двете със Силвия във магазина когато влезе момче на около двайсет с черни коси,опасно красиви зелени очи и стройна фигура,носеше черна тениска,протъркани дънки и кецове,усмихна ни се.

Двете със Сиси премряхме по готиното момче но най странното беше,че имах чувството,че се усмихваше само на мен,все едно
бях само аз в магазина и никой друг.

–Добър ден.

Поздрави ни той,а със Силвия се усмихвах ме тъпо и пърхах ме със мигли,толкова усърдно,че ме заболяха очите.

-С нещо да ви помогнем??

Успях да кажа най накрая.

-Да,търся мъфини със праскова,имате ли??

–Не предлага ме но може да ви вземем поръчка.

Побърза да каже Сиси но момчето не спираше да ме гледа.

-Добре,кога да дойда да ги взема??

Отвърна той не не отделяше очи от мен.

-Може ли име??

Успях да кажа и все едно бях на автопилот когато взех лист и химикал.

-Доминик Сертори.

След като се увери,че името,поръчката и телефона му са записани смигна за довиждане и излезе от магазина,това и си чаках ме със Силвия.

-Много е готин.

Изписка тя

–Видях

-От три месеца идва и прави поръчки но само седях от страни и се наслаждавах от далеч.

-Познаваш го??

-Нееее,но ни е редовен клиент.

Наистина имаше нещо в това момче,не знаех какво но чарът му беше не устоим.

Силвия си тръгна към пет,а аз останах да затворя докато вървях по улицата усещах,че някой ме следи и забързах крачката,след двеста метра някой ме събори на земята,изви ръцете ми и ме притисна към земята.

-Къде са свитъците на ,,Хекас''

-Не знам за какво говориш.

Опитах се да избутам нападателя си от гърбът ми но беше прекалено тежък.

-Лъжеш,Асен Свиленов я е открил,а ти си негова потомка би трябвало да знаеш къде е.

Спомена името на баща ми и тогава се сетих за старата книга която бе открил преди толкова много години.

-Не знам,махни се от мен.

Изпъшках и започнах да ритам с крака,тогава ярка светлина озари всичко и мъжът който ме бе нападнал падна в страни,изправих се и видях друг мъж облечен в бяла роба с нараменици,колан със странен светещ камък и качулка.

Стоеше и ме наблюдаваше,не изпитвах страх знаех,че няма да ме нарани,тогава разпери голени призрачни крила и изчезна летящ над зградите........


СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ.....