Мъж в женско тяло

Само ви моля да не ме съдите и упреквате, защото моето тегло хич не е леко.

Смятам, че мъжът и жената не са създадени случайно на този свят, те са като положителният и отрицателния магнит, привличат се, а отрицателния с отрицателния, както положителния с положителния магнит се отблъскват.
Щом е така не разбирам защо е нужно на света да се рждат хора, които не могат да се плодят като например хомосексуалните, защо трябва да живея като няма да оставя мой ген след себе си?

На 23 съм и съм родена в женско тяло, татко ми е казвал, че като малка, когато мама ме е обличала аз съм плакала и съм казвала не искам рокличка, искам панталон, от малка някои мои връстници са ме наричали мъжка дона и още от малка съжалявах, че съм се родила жена.

Не искам да раждам, и то категорично заради болката от раждането, на 23 съм и съм още девствена, не че няма с кого да го направя, но момчетата не ме вълнуват, а и също ме е страх от болката при разкъсването на ципата вероятно ако бях хетеро нямаше да е така.

Влюбвала съм се в много момичета, те ме карат да треперям от глава до пети, когато ги зърна даже в момента съм влюбена в едно момиче повече от година и полвина, с мисълта за нея ставам, с мисълта за нея лягам, мисля за нея всяка секунда, всяка минута мога постоянно да я целувам, без да се спра, а за мъж не съм мислила въобще поне от 10 години.

Ако бях мъж с този мозък, в който съм в момента щях да имам активен полов живот с момичетата и след време щях да създам семейство с мой ген, женско тяло с мъжки мозък, и мъжко тяло с женски мозък е наказзание, гавра на природата с нас от опит го казвам.

Може би си плащам минали грехове, може би плащам чужди грехове, не знам не вярвам в операциите ''смяна на пола'', не вярвам, че след нещо подобно от мен въобще ще става човек.