Sanovnik.bg»Споделени Истории»Мистика»Аз съм човек-индиго

Аз съм човек-индиго

Аз съм човек-индиго
Скоро разбрах, че съм човек-индиго. Четох за тях и всичко съвпадна. Не знам, това хубаво ли е или не. В статиите, които прочетох пишеше, че хората-индиго са много талантливи, но някога губят дарбата си.

Още като бях на 3 години, не можех да пиша, но съчиних един разказ. Родителите ми много се учудиха като го чуха и искаха да го запишат на касетофона ни, но не можах да го повторя отново.

Имам избирателна памет. Помня каква е станало преди години, лично това за разказа го помня, но по някога не мога да се сетя какво съм правила преди часове.

Кажете ми как да се справя с това, лошо ли е или е хубаво, че съм по развита от другите хора. Просто не мога да си го обясня.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

5
Общо гласували: 2
52
40
30
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари (7)

Изпрати
maria_kiril
maria_kiril
29.05.2017 21:41
И аз съм индиго но хората не вярват в нас.. ако някой ме пита от къде знам,знам и тука на скоро ми излезе цялата аура на една снимка чисто лилава..
0
0
super_girl
super_girl
30.10.2012 19:25
имам въпрос към Теодора: как разбра че си индиго????.............
0
0
психиатър
психиатър
29.10.2012 19:54
Теодора, вземи се в ръце, направи всичко възможно да развиеш социалните си умения, в противен случай скоро ще минеш успешно ТЕЛК -комисия. Да си индиго не означава да бъдеш социопат с наченки на маниакална депресия, прочети малко повече по темата.
0
3
Теодора
Теодора
29.10.2012 17:03
Така... Колкото до последното мнение - смятам, че е много тесногръдо. Разбира се, че има такова нещо като индиго. Като бях на съвсем крехка възраст - 7 годишна написах първия си разказ - 3-4 страници, на 8г. започнах да се интересувам от езотерика, рисуване и библия - майка ми вобще не доумяваше моите увлечения, тъй като не е религиозна натура... На 10 години написах първата си повест от 43стр. при това на фентъзи тематика, но пък затова станах твърде затворена в себе си - не разговарях с никой, имаше и 6 месеца без излизане на вън. Малко по-късно започнах със своето несистематизирано четене, влюбих се в психологията, ренесанса, биологията, тамплиерите, кабалистите, хашашините и то на такава възраст. Всички ме мислеха за откачена,необщителна и странна. Станах на 11- вече пети клас - прекъснах всякаква връзка с вънщния свят, бях потънала в размишления и обсебена от хъса си да пиша. Спрях да гледам анимации и тем подобни, спрях да се грижа за материалното си състояние и зе вкопчвах отчаяно в духовното. Шести клас - период на леко осъзнаване, но нищо същестевено - бях самонта, но не се и нуждаех от никой. По цял ден си цитирах латински поговорки и не отговарях на нападките на другите. Тогава започнах да пиша нова повест и да рисувам по въображение героите от нея. Госпожана ми по литература постоянно ме хвалеше и казваше какъв съм гении, че е открила нов писател, но някак си бях на светлинни години от нея и не можех да възприема нищо. Сега 7ми клас - продължавам своето начинание и вече съм потънала до гуша в забрава и непукизъм, но вече няма занчение - имам си моите най-добри приятели - творбите на Едгар Алан По, Стивън Кинг, Хорхе Букай, Лъвкрафт, Оливър Боудън и моите карти Таро.

Така това беше моята история за животът ми до тук като индиго. Да си дете-индиго си има своите предимства и своите минуси. Много хора ще те отблъснат и ще те намразят, но има и такива, които ще оценят какъв скъпоценен камък си от вътре и ще ти помогнат в бъдеще. Индиготата сме си попринцип интроверти и антисоциани хора, но пък затова сме и специални, зарди начина ни на мислене и на стремеш към новото и към неубозданото и опасното. Ние сме една вселена, един вихър от емоции и чувства, които другите не разбират. Ще ти дам един съвет - харесвай себе си такава каквато си, единственото мнение, което ти трябва е твоето и на хората, които са важин за теб. Животът е като река - веднъж влачи камъни - трудности, а понякока цветя и порой от хубави моменти, на които трябва да се насладим. Пожелавам ти да преследваш целите си и да отстояваш своето мнение!
П.С. - Съжалявам за дългия отзив.
3
0
edno momi4e...
edno momi4e...
14.10.2012 19:31
не вярвам,че хората-индиго съществуват, сори!
0
4
Chaos
Chaos
14.10.2012 19:01
Напълно съгласна съм с предното мнение.Няма нищо лошо в това да си индиго.Ние просто сме ново по-съвършенно поколение хора,които са тук с определена цел/мисия, иначе защо да сме такива и защо да сме тук ако нямаме цел...просто през определено време Вселената има нужда от ново попълнение от обновление и просто ние сме новото нещо , което трябва да си изпълни успешно мисията,все едно се отблагодаряваш за дарбите си.А каква е мисията всеки сам трябва да разбере и усети. :)
П.С. По-горе казах "ние", защото смятам,че съм от тях(много хора са ми казвали че съм индиго,намирам доста прилики из четивата, пък и периода на появяване си съвпада)В нета има достатъчно инфо,но все пак може да пишеш на лични ако имаш въпроси или просто ти се дискутира за това. = )
1
0
Anne Isabella
Anne Isabella
02.09.2012 13:01
Да си идиго не е нешто лошо! Индигото всъшност са хора чийто чакри са преобладаващо виолетови.Индиговите хора са надарени ,много интелигенти,но и срамежливи.Можеш само да се гордееш!!Другото важно е ,че имат силна връзка с небесните сили..индигото са просто ново поколение хора.
1
0