Дали ще го срещна някога
АнонименНовак
Здравейте. Искам да попитам какво значи един мой сън, по-точно два. Преди време бях сънувала, че съм на село и се срещам с някакво момче. (Не помня да го познавам на живо, но във втория сън го помнех от първия.)
Но странното за мен беше, че за 1 път го виждам, а се указва много много далечен роднина. Така се завъртат нещата, че тръгваме да обикаляме някъде и ставаме гаджета.
Вторият сън с него беше снощи. Отивам пак на село и когато пристигам той пак е там. Отиваме на разходка сякаш не сме имали нищо преди това.
Но след време той ме хваща за ръка и си продължаваме така. Прибираме се в къщата и се опитваме да не ни личи, защото брат ми и братовчед ми са там.
Искам да попитам какво може да значи това, че в съня си го познавам, а по принцип не. И дали ще го срещна някога.
Но странното за мен беше, че за 1 път го виждам, а се указва много много далечен роднина. Така се завъртат нещата, че тръгваме да обикаляме някъде и ставаме гаджета.
Вторият сън с него беше снощи. Отивам пак на село и когато пристигам той пак е там. Отиваме на разходка сякаш не сме имали нищо преди това.
Но след време той ме хваща за ръка и си продължаваме така. Прибираме се в къщата и се опитваме да не ни личи, защото брат ми и братовчед ми са там.
Искам да попитам какво може да значи това, че в съня си го познавам, а по принцип не. И дали ще го срещна някога.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 1
51
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари (3)
Изпрати
Това означава, че купнееш да срещнеш някое симпатично и мило момче, с което да изживееш любовна приказка.Също така ти се изка това момче да прилича на някой от семейството ти, по характер - братовчед, дядо, баща...
Като по-малък имах много подобен сън за момиче, което срещам на село и ставаме гаджета и се разхождаме из бустаните и горите, събудих се много влюбен в това момиче, макар и да не го познавах знаех, че то е някъде там и ще се появи в живота ми. Така и стана срещнах я на едни люлки зад един блок в съседен на моя квартал може би 2-3 месеца след съня. Люлееше се самичка,а аз като я видях и сърцето ми се започна да хлопа лудо, знаех, че е тя. Бях с майка ми, тя бързаше за някъде не помня за къде, само за момичето си мислех. И нито да кажа на майка ми "абе я изчакай малко да свърша ед на работа", нито да се изтапанча на момичето и да и кажа какво изпитвам ей така от нищото. И така... подминахме я, макар и от разстояние бях сигурен, че е тя. След това аз реших да ходя всяка сутрин на тези люлки докато не я срещна отново. Беше лятната ваканция, този блок не бе чак толкова надалеч от вкъщи, така че нямаше проблем да се шлая там по 2-3 часа сутринта, хем се криех да изпушвам по някоя цигара. И така 2-3 седмиц и нито и помен от нея. Запознавам с най-различни нови деца от този квартал докато стоях и я чаках да се появи от някъде. Една сутрин си отидох на люлките като обикновенно и започнах да се люлея на една от тях и тя се появи беше с бяла рокличка на червени точки и бели сандалки, пуснатата й дълга абаносова косичка галеше голите и раменца, целия се разтреперих и намалих скороста си на люлеене полудях от любов. Тя явно искаше да се полюлее, но се притесни от мен и седна на близката пейка. Аз унемях... Не знаех какво да направя и след хиляди изчервявания и умувания как да я заговоря просто се изплъзна от устата ми: - Хей ела да се полюлееш не се притеснявай от мен, аз ще си тръгна ако искаш :),тя се обърна и ми каза: -Ааа не аз чакам една приятелка - и си продължи да си играе с някакво листенце в ръката. Аз пак унемях, помислих си ами сега какво... едва това успях да кажа а сега пак съм в изходна позиция... Събрах кураж и й казах ела да я изчакаме двамата да не ни е скучно. Целия се изчервих след тези си думи, а тя се усмихна чаровно и ми каза: -Абе ти да не ме сваляш. В земята потънах... но се взех в ръце и й казах: -Не просто си помислих, че ще ни е по-малко скучно ако сме двамата. Тя се усмихна и хвърли листенцето, с което си играеше стана от пейката и седна до мен да се полюлее..... :)
Тя беше от Сливен. Отседнала бе при баба си във Варна за лятната ваканция. Това беше най-вълшебната ми детска любов, бях на 12 почти 13. Прекрасно лято, никога няма да го забравя.
Съжалявам, че се получи толкова дълго... :)
Като по-малък имах много подобен сън за момиче, което срещам на село и ставаме гаджета и се разхождаме из бустаните и горите, събудих се много влюбен в това момиче, макар и да не го познавах знаех, че то е някъде там и ще се появи в живота ми. Така и стана срещнах я на едни люлки зад един блок в съседен на моя квартал може би 2-3 месеца след съня. Люлееше се самичка,а аз като я видях и сърцето ми се започна да хлопа лудо, знаех, че е тя. Бях с майка ми, тя бързаше за някъде не помня за къде, само за момичето си мислех. И нито да кажа на майка ми "абе я изчакай малко да свърша ед на работа", нито да се изтапанча на момичето и да и кажа какво изпитвам ей така от нищото. И така... подминахме я, макар и от разстояние бях сигурен, че е тя. След това аз реших да ходя всяка сутрин на тези люлки докато не я срещна отново. Беше лятната ваканция, този блок не бе чак толкова надалеч от вкъщи, така че нямаше проблем да се шлая там по 2-3 часа сутринта, хем се криех да изпушвам по някоя цигара. И така 2-3 седмиц и нито и помен от нея. Запознавам с най-различни нови деца от този квартал докато стоях и я чаках да се появи от някъде. Една сутрин си отидох на люлките като обикновенно и започнах да се люлея на една от тях и тя се появи беше с бяла рокличка на червени точки и бели сандалки, пуснатата й дълга абаносова косичка галеше голите и раменца, целия се разтреперих и намалих скороста си на люлеене полудях от любов. Тя явно искаше да се полюлее, но се притесни от мен и седна на близката пейка. Аз унемях... Не знаех какво да направя и след хиляди изчервявания и умувания как да я заговоря просто се изплъзна от устата ми: - Хей ела да се полюлееш не се притеснявай от мен, аз ще си тръгна ако искаш :),тя се обърна и ми каза: -Ааа не аз чакам една приятелка - и си продължи да си играе с някакво листенце в ръката. Аз пак унемях, помислих си ами сега какво... едва това успях да кажа а сега пак съм в изходна позиция... Събрах кураж и й казах ела да я изчакаме двамата да не ни е скучно. Целия се изчервих след тези си думи, а тя се усмихна чаровно и ми каза: -Абе ти да не ме сваляш. В земята потънах... но се взех в ръце и й казах: -Не просто си помислих, че ще ни е по-малко скучно ако сме двамата. Тя се усмихна и хвърли листенцето, с което си играеше стана от пейката и седна до мен да се полюлее..... :)
Тя беше от Сливен. Отседнала бе при баба си във Варна за лятната ваканция. Това беше най-вълшебната ми детска любов, бях на 12 почти 13. Прекрасно лято, никога няма да го забравя.
Съжалявам, че се получи толкова дълго... :)
0
0
И аз също. Но едва ли ще го срещнеш. Аз - не.
0
0
и аз съм сънувала нещо подобно
0
0
