Sanovnik.bg»Споделени Истории»Мистика»Баща ми и самодивите

Баща ми и самодивите

Баща ми и самодивите
В момента не живеем в България, родом сме от едно село от северната част на страната. Като съм била малка родителите ми са ме оставили при баба и са излезнали с техни приятели да пийнат нещо на едно заведение в селото.

Майка ми ми е разказвала, че като са излезнали от заведението, чакайки техните приятел да си платят сметката, тя е била прегърнала баща ми през кръста силно и изведнъж по нейните думи все едно нещо го е дръпнало много силно и го е блъснало в едно дърво на около 2 метра от него и той е припаднал.

Баща ми е дърводелец и преди като работеше у дома в работилницата си махаше брачната халка за да не му пречи, тази вечер се е сетил да си я сложи и ми разказа, че като е припаднал над него е видял жени и ръце и му викали да си подаде ръката да видели дали си носел брачната хълка.

След като се свестил ходили при една баба да му бае и тя му казала, че са били самодиви и му е казала да опекат една питка и да я оставят под едно дърво на пусто място, на което не минават животни и като си тръгват да не се обръщат.

Така и направили, а забравих да спомена, че майка ми ми каза, че след случката, преди да занесът питата, баща ми е усещал къде те боли като си сложел ръката над тялото ти, после вече му минало всичко и от тогава не сваля халката.

Някой преживявал ли е нещо подобно, моля пишете, историята е била отдавна, но реших да я споделя след като днес прочетох една друга и се сетих.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

5
Общо гласували: 2
52
40
30
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари (1)

Изпрати
Екар Долан
Екар Долан
09.07.2012 15:51
Сега, и аз имам една история с една моя близка приятелка за самодиви! Тези същества са духове, изглеждащи като жени. Ще разкажа точно така, както ми го разказа тя: сутринта, към 2 часа сутринта, ме мъчеше безсъние.отидох да взема дрехите и да ги простра да съхнат на терасата(тя живее в къща на края на града до гората), и докато простирах видях с периферното си зрение едно момиче, изключително красиво, със синьо-зелени коси, които отмята, а от тях се сипят златни искрици. започна да ме вика- ела при мен, кажи името си. важно е да не се говори със самодива, иначе полудяваш завинаги. тя нищо не казала и хвърлила една кофа вода върху самодивата. в същия момент самодивата се изпарила и останал зелен дим. и така...
0
0