Страдам от тежка депресия

Всеки търси нещо!Партито ще отмине приател,аз мисля че имам нужда от това.Надявам се един ден всичко дасе нареди.Благодаря и твоето мнение не е излишно.

да ти кажа безмислено е излез с някой приятел на парти и се отърси, много си се задълбочил в тематка ОТПУСНИ МУ КРАЯ!!!

Дасе свържем тогава....Как може дате намеря ако искаш остави феисбук?

Доскоро си търсих спътник за такова пътешествие и аз имам нужда от подобен лек.Ще се радвам да се свържем по някакъв начин.Иначе на 16 юни ще ходя в Калофер.Ще идва вожд от Еквадор и ще има такъв ритуал.Ако искаш отиди,аз мисля да отида.

Наде...ако прочетеш това,щесе радвам дасе запознаем и даси поговорим.Имаме един и същ проблем и може даси кажем нещо ако искаш пиши аз не влизам често тук но сега след като писах редовно проверявам дали има отзиви

Надя,не отричам че по-време на ритуала е възможно дасе срещнеш с наи-големите си страхове.Мен дане мислиш че неме е страх,но сам готов да опитам сам на другия краи на света абеее доста лудо не разчитам на никои.Вътрешното ми усещане е че в тази чудна магична среда и моите преживявания щеса положителни.Тук нямам доверие на никои никакви психолози не искам.Не мога един ден дасе появя в това състояние пред семеиството си..а как искам даго имам и обичам ноо това ме убива това състояние.Искам да отключа всички хубави неща в мен и да сам щастлив.Разбира се после ще споделя какво е станало...не изклучвам и варианта че имам магия.

Здравей мило момче, прочетох написаното от теб и искам да ти кажа, че в България има билки, които могат да ти помогнат, но освен билките ти трябва да намериш поне един или двама приятели, които да те подкрепят и всичко ще се оправи. Не пий хапчета, а се събирай по-често с приятели и забрави за депресията. А що се отнася до Перу, шаманът и отварата, зная, че билките помагат на хората там където са се родили т.е. за българите в България, за италиянците н Италия и т.н. Ако искаш да отидеш в Перу като турист това е добре, но не ходи при никакви шамани и не пий техните отвари.Ще се оправиш-имай вяра!

Здравей, непознати, но твърде познат по преживявания. Аз съм в твоето положение вече няколко години. Опитах какви ли не неща, за да се почувствам отново що-годе нормален човек, исках да изчезне ужасната психическа болка, която ме е докарвала почти до невъзможност да я изтърпя, на няколко пъти ми се е искало всичко просто да приключи, но всъщност истината е, не защото не ми се живее, а от невъзможност да я спра (не съм ходила на психолог, защото нямам доверие на психолозите, те са твърде студени и дистанцирани, не мога да се доверявам на някой, на който да му плащам, за да ме слуша, не заради друго, а защото имам нужда от близостта на човека отсреща, неговата подкрепа и топлината в общуването ни, не съм пила никога и антидепресанти, защото те подтискат за известно време състоянието, но проблемът не изчезва, а напротив, когато ги спреш той се появява с още по-голяма мощност, защото никога не е изчезвал, а просто е бил подтискан. Не става с химия, освен случаите, когато някой наистина не осъзнава действията си). Основното, което разбрах е, че най-важното нещо е да си заобиколен от няколко човека, на които им пука за теб, които те обичат и искат да ти помогнат, дори да не знаят точно как, но да виждаш, че поне се опитват. Тяхната подкрепа е много важна. Аз също се затворих, а преди това да ми се случи, бях едно голямо слънце, което грееше където и да се появеше, оправяше настроението на всички, изслушваше проблемите им и т.н. След като се случи, аз започнах постепенно да се изолирам, не вдигах телефона, не исках да говоря с никой, трудно можеше да се достигне до мен, но двама човека някак си успяха да достигнат и ги допуснах отново до себе си. Когато човек е в подобно състояние, той наистина разбира на кой му пука за него и кой е бил с него заради собствената си изгода. Тогава виждаш кои са лицемерите около теб, някои клишета като “приятел в нужда се познава”, се оказват истина, колкото и да не харесвам клишетата.
Чувствам се съпричастна към това, което преживяваш, защото много добре знам какво е. Предполагам ти си също толкова емоционален и чувствителен човек като мен. Много хора сигурно са ти казвали гледай положително на живота, а на теб сигурно ти се е искало да им затвориш устата или просто да изключиш някак безсмисления им говор, защото те в действителност не са били в това положение и не знаят колко е сериозно то, не знаят и просто плямпат заучените си приказки, просто хей така, без да се замислят по-надълбоко. На повечето от тях не им пука за теб, ами просто искат да си кажат нещото там, дето са го прочели в някое глупаво списание като съвет. Правят се на загрижени и компетентни по въпроса, а всъщност не им пука, не се се замислят, че ако беше толкова лесно, ти няма начин вече да не си го прочел някъде и да не си опитал да го приложиш. Де да беше толкова просто, както навсякъде от всеки ред-съвет, се ръси. Бла, бла, глупости. Ако беше толкова лесно, но не е, после иди им обяснявай… и просто в един момент се изолираш и поради тази причина, защото ти е писнало да ги слушаш как трябвало да се усмихнеш, да гледаш положително на живота, а ти не знаеш как точно да го направиш в този момент и още повече се сдухваш, защото някъде вътрешно се чувстваш виновен, че не можеш да го направиш, и че ако излезнеш с тях, когато те извикат, а ти в този момент си супер отпаднал и изтощен, и нямаш силата да го направиш, нямаш нужната енергия, не можеш да се преправяш, защото не става просто така с напъване (за момент ще забравя), те ще те видят в какво състояние си и пак ще започнат да ти наливат акъл в главата как трябвало еди как си да гледаш на живота, и ти просто искаш да избягаш и да не ги слушаш, защото се превръщат в латерни, и така постепенно се затваряш. Появявам се само, когато съм добре, такива моменти също имам, напоследък са много повече, не искам също така да скапвам настроението на другите, все пак искат да се забавляват, аз какво да правя там, когато не чувствам вътрешно същото усещане в този момент, не става насила, не искам да се преправям, защото от опит знам, че като се прибера и се отпусна, а съм се насилвала да съм уж добре пред тях, за да не ги сдухвам, се чувствам още по-зле, понеже не става да залъгваш себе си.
Трябва да откриеш и да си признаеш поне пред себе си какъв е точно проблемът ти, предполагам си го направил вече, нужно е да затънеш понякога, както предполагам, че е и при теб, да го изживееш, и да се опиташ да го изхвърлиш, защото с подтискането му не става, отровата си стои в психиката и си чопли, в един момент се появява с още по-голяма сила, ако случайно си се опитвал да я подтиснеш някак си.
Хората в нашето положение не са слаби личности, даже напротив, защото който не е бил при нас, не знае, че се иска сила да искаш да се измъкнеш, да се бориш срещу това, защото всъщност ти не се предаваш, а се опитваш да се измъкнеш, разбира се, има и такива, които не издържат и си тръгват завинаги, но има и такива, които искат да се оправят, пък макар и с помощта на шамани и други варианти, които се оказват твърде нестандартни и шантави за всеобщия вкус, но за нас не са, ние просто искаме да се измъкнем и да се оправим. Ами да, това си е твой собствен избор, уважавам го, радвам се, че се бориш с проблема си, а не си решил да приключиш с всичко. Това ми говори, че си силен човек, но просто твърде емоционален и преживяващ всичко много надълбоко, също като мен. Ще се радвам да споделиш какво се е случило, след като си дойдеш. Поздравявам те за смелостта, бих дошла с теб, но ме спира мисълта, че ще вземе да ме “тресне” някоя паническа атака, защото изпитвам страх, че ще изгубя контрол над себе си, въпреки че точно това се случва, когато се появи атаката, просто не знам какво ще предизвикат в мен като реакции нещата, които ще изпия там, при шамана. Успех ти пожелавам. :) Всеки търси своя начин, при всеки е индивидуално, на едни помага едно, на други – друго. Няма универсална рецепта. Всеки трябва да открие своята лична такава.