Сребърни стъпала нагоре

Здравейте, приятели!

Сънувах стъпала от сребро, които се виеха в небето и всичко беше облято от светлина. Катерих се смело нагоре , с пълната увереност, че не трябва да ги броя. Вътрешната ми мотивация и желание го направя ми помагаха и се чувствах лека, изпълнена с енергия, сякаш летях.

До момента, в който срещнах един непознат мъж. Той също се стремеше нагоре, но носеше две кофи пълни с бетон. Беше му трудно да се изкачва. Изглеждаше измъчен, уморен, но не се предаваше.

Минах край него с желанието да му помогна, но не можех, бях невидима за него, а и плътно чух зад гърба си глас: - "Всеки сам носи товара си!".

Събудих се. Нахлуха разни мисли и чувства в мен. Реших да ги следя, а те изчезнаха. Сега съм само със спомена от картините. Беше много красив урок.

Благодаря!