Аз казах, Бог каза…

Аз казах,  Бог каза…

Разговорът е личен...

Аз казах: "Къде ли е този диск?"
Бог каза: "До джинсите ти."
- Вчера го гледах тук някъде.
- Под блузата ти.
- Никога не мога да намеря това, което търся.
- Върху възглавницата на леглото ти.
- А!
- Ти не ми обръщаш внимание.
- На бас, че Нина го е взела.
- Чуй Ме.
- Вечно се промъква в стаята ми и ми взема нещата!
- На теб говоря.
- И това ми било сестра!
- Ако се спреш малко, ще Ме чуеш.
- Нина!
- Чакам.
- А! Учебникът ми по химия! От кога го търся! И тетрадката. Ето и раницата. Шнолите. Розовият ми лак за нокти. Възглавницата ми…
- Джинсите.
- Джинсите.
- Блузата ти.
- Блузата ми.
- Дискът.
- А, ето го!
- Е, намери това, което търсеше! Какво ще кажеш да Ме чуеш за момент?
- Хей, ето ми я Библията! Стига бе, цял век не съм я виждала! Чакай да видим - не съм я отваряла от… откакто тръгнах с Хари. Ама, че е прашна! Ето ми го и разделителя от мисионерското пътуване. Толкова беше хубаво на този лагер! Бог беше толкова близо до мен тогава.
- И пак копнея да съм близо до теб.
- А сега ми изглежда толкова далечен...
- Ето тук, до сърцето ти съм.
- Вече не чувствам присъствието Му.
- Вече не се молиш изобщо, не Ме търсиш...
Въздишка.
- Цяла вечност не сме си говорили.
- Да. Помисли си. Защо спря да разговаряш с Мен?
- Ех, колко беше хубаво на мисионерското! Всичко беше толкова просто. Хари го нямаше още на сцената. Но откакто тръгнахме с Хари… Не знам. Нещо не мога да си говоря за всичко с Бога както преди.
- Давай, давай!
- Ох! Какво правя? Седнала съм да се отдавам на спомени.
- Не. Не спирай. Опитвам се да стигна до съзнанието ти.
- Просто… Ох! Я виж! Ето ми ги стиховете, дето си ги уча наизуст: “Приближавайте се до Бога и ще се приближава и Той до вас.”
- Точно така, хайде. Много искам да бъдем заедно. Давай! Говори Ми!
- Толкова неща се промениха от онзи лагер. Някога нямах търпение да отворя Библията и да чета Неговите думи.
- Не Неговите думи - Моите думи.
- Казвах Му всичко. Хей, какво съм се разхленчила? Ето, намерих си диска. Явно като си разгръщах Библията, нещо се натъжих… Не знам… Стана ми едно такова самотно.
- Ти никога не си сама. Тук, до теб съм.
- Въздишка. О, Боже. Какво се случи?
- ДА! Най-после говорим. Обичам те, детето Ми.
- Господи?
- Да! Аз Съм.
- Господи?! Не мога да повярвам. Ти си тук!
- Никога не съм те оставял.
- Защо беше толкова далеч?
- През цялото време бях тук, до теб.
- Но аз не се чувствах близо до Теб.
- Ти просто не беше близо да Мен.
- Но Ти току-що каза, че никога не си ме напускал.
- Не съм. Ти ме напусна. Ти се отдалечи от Мен.
- О, Татко, не знам…
- Напротив, знаеш!
- Добре, де. Просто не се чувствах удобно да разговарям с Теб. Нещо се промени.
- Да. Нещо се промени. Непослушанието издълбава пропаст помежду ни. Помниш ли Адам и Ева? Опитаха се да скрият от Мен. Проявиха непослушание и се почувстваха далеч от Мен.
- Само непослушанието ли ни отдалечава от Теб?
- Не. Вината също.
- Вината?
- Вината от непослушанието.
- Нещо съм сгафила, а?
- Говори Ми.
- Ами… Толкова време мина… Странно ми е… Неудобно ми е.
- Никога не е късно.
- Ох, вече не ми е удобно да си говоря с Теб.
- Знам. Точно за това трябва да разговаряме.
- Добре, защо не ти харесва Хари?
- Аз обичам Хари, живота си Съм дал за него. И теб обичам.
- Не бих казала.
- Непослушание…
- Знам, знам. Заради непослушанието.
- Е? Готова ли си да говорим?
Въздишка.
- Добре, де…
- Давай!
- Обичам го.
- Слушам.
- И той ме обича.
- И?
- Ами, обичаме се.
- Давай.
- Ами, това е.
- Не, не е.
- Докъде сме стигнали ли?
- Да, докъде сте стигнали?
- Знаех си…
- Какво искаш да ми кажеш?
- Нямам какво да Ти казвам, но щом трябва… Ама, Ти вече знаеш… Добре, де - не спим заедно.
- Давай.
- Какво да давам? Това не е ли достатъчно?
- Не. Трябва още да поговорим.
- Но това са много лични неща, Господи. Интимни неща.
- Аз съм те създал, детето Ми. Какво по-интимно от това?
- Ами… Казах вече. Ние с Хари не спим заедно.
- А какво правите?
- Хубаво ни е заедно, но не правим секс.
- А какво е секс?
- Е, Ти знаеш. Нали Ти си го създал.
- Да, но искам да го чуя от теб.
- Ами, сексът е… полов акт.
- И толкова?
- Толкова.
- Хъм… Май е много повече от това.
- Какво искаш да кажеш?
- Сексът е сливане на двама души - интимна близост.
- Чрез полов акт.
- Когато двама души се докосват, преплитат, сливат - физически, емоционално, духовно. Сексът е много повече от обикновено сношение. Нали сама каза? Аз съм го създал.
- Но аз съм си такава.
- Уточнение: Може да не си имала полово сношение, но не живееш в сексуална чистота.
- Какво?
- Знаеш ли, Мен не Ме интересува толкова дали си девствена, колкото дали си сексуално чиста.
- Но…
- Всеки може да каже “не” на половото сношение.
- И аз съм казала!
- Но, за да си сексуално чист, се изисква много повече.
- Ама, за какво говорим?
- За вас с Хари.
- Ние се обичаме.
- Вие с Хари сте станали едно.
- Как така? Никога не сме го правили.
- Не сте, но познавате интимно телата си.
- Но ние никога…
- Били сте интимни.
- Не. Наистина никога…
- Лъжа. Непослушание. Помниш ли защо се чувстваше толкова далеч от Мен?
- Да. Но, Господи, ние никога… Значи ние… Ъ-ъ…
- Само двамата сме. Давай. Бъди по-конкретна.
- Хей, не е лесно…
- Добре, Аз ще започна. Така… Вече сте били интимно близки с Хари, опознавали сте телата си. Минавали сте граници, които могат да бъдат престъпвани само в рамките на брака.
- Аз… аз…
- Словото Ми е пределно ясно - Ако погледнеш някого с пожелание в сърцето си, значи вече си преминал непозволената граница.
- Значи все едно, че с Хари сме правили секс?
- Били ли сте интимни?
- Да
- Да ти е минавало през ума, че точно това искаш да правиш с бъдещия си съпруг?
- Да, точно така.
- Позволила си на Хари да преживее нещо с теб, което е трябвало да преживееш само с бъдещия си съпруг.
- Но…
- А ти в известен смисъл си откраднала нещо от бъдещата съпруга на Хари.
- Не разбирам.


- Била си интимна с него по начин, по който само тя би могла да бъде.
- Добре, де… А Ти защо не ме спря?
- Никога няма да се отнасям с теб като с марионетка. Ти имаш свободна воля. Не мога да те принуждавам да спазваш повеленията Ми. Но истината е, че чрез Святия Дух съм пробождал съвестта ти.
- Затова ли се чувствах виновна?
- Да.
- И затова се чувствах толкова далеч от Теб?
- Да. Заради непослушанието.
- Но, Боже, ние се обичаме.
- А Мен обичаш ли Ме?
- Разбира се.
- Вземи си Библията и отвори на Йоан 14:21.
- Какво пише там?
- Пише, че ако Те обичам, ще Ти се покорявам. Та, какво казваш? Че не Те обичам?
- Показваш го с действията си.
- О, Господи. Ти знаеш, че Те обичам.
- Ако наистина Ме обичаш, ще Ми се покоряваш. Ще Ми позволиш да те водя… Ще слушаш Моя глас, а не гласа на Хари… или гласа на емоциите си.
- Да не искаш да кажеш, че съм допуснала грях?
- Точно това искам да кажа.
- Добре, де, щом в Твоите очи съм правила вече секс, значи мога наистина да го направя!
- О, не детето Ми. Задълбаването в греха винаги утежнява последствията.
- И остава ли ми надежда?
- Разбира се, Аз Съм Надеждата!
- Не разбирам.
- Не забравяй, че има прошка.
- Е, да - за някоя лъжа или преписване на класно, или изричане на глупости, или гледане на филм, който не одобряваш. Но за това?
- И за това.
- Ще ми простиш, че съм стигнала толкова далеч с Хари?!
- Да, ако наистина искаш да ти простя.
- О’кей. Ще ми простиш ли?
- Не още.
- Какво?! Ама, нали Ти току-що каза…
- Покаяние, детето Ми. Всичко е в покаянието.
- Но аз се покаях. Току-що Те помолих да ми прост…
- Истинското покаяние означава “Никога няма да тръгна отново по този път”, а не: “Утре, когато отново бъдем заедно с Хари, ще помоля Бог да ми прости.”
- Ей, откъде знаеш, че точно това си мислех?
- Покаянието отразява състоянието на сърцето ти, а ти още не си убедена, че си съгрешила. Съжаляваш, но главно, защото са те “хванали”. Съжаляваш, че си се отдалечила от Мен, а не че си имала близост с Хари.
- Татко, ние се обичаме.
- Ти какво искаш - живот на пълно сексуално удовлетворение… или краткотрайни удоволствия?
- Определено първото!
- Сексуален партньор ли искаш… или истински приятел, който те обича дори, когато си разчорлена и болна, а не само когато си в тясната червена рокличка.
- Ами, как - разчорлена и без грим?!
- И когато се превиваш от болки и повръщаш.
- Не знам как ще реагира Хари.
- Не, не знаеш.
- Защо така?
- Поради няколко причини: за Хари връзката ви се гради на чувства, не на посвещението. Виждаш ли - посвещението е решение. То стой над чувствата и мимолетните желания. Ако има посвещение, и да качиш килограми с годините, и да се разболееш неизлечимо, и да те обезобразят при автомобилна катастрофа, нищо няма да се отрази на любовта ви един към друг, защото в основата на любовта ще бъде посвещението ви един към друг, не чувствата.
- Чувствата са нещо нетрайно.
- Точно така. Днес ги има, утре ги няма.
- Ох, между нас с Хари има нещо, но съвсем не толкова дълбоко.
- Ако ти опада косата - има такава болест и сред тийнейджъри, как ще реагира?
- Шегуваш ли се ? Хари обича косата ми. Все си играе с нея, вдъхва мириса й… Абе, не знам. Сто процента ще му липсва. Няма да му харесвам толкова. Всичко ще се промени.
- В какъв смисъл?
- Ами, ще си потърси друго момиче, на което всичко ще му е наред. Е, ще се опита да ме утешава и тъй нататък. Но…
- Хм. Ами, ако ти се наложи да претърпиш мастектомия?
- На моята възраст?
- Много е рядко, но не е изключено.
- О, моля Те, Господи, изобщо не говори за това.
- Помисли си. Това ще се отрази ли на връзката ти с Хари?
- Да, сигурно… вероятно.
- Детето Ми, тези неща могат да се случат реално в живота, но един брак, изграден върху Мен, може да премине през всякакви препятствия.
- Не съм чувала за такава любов.
- Аз те обичам с такава любов.
- Да, но ти си Бог.
- Детето Ми, копнея да Ми повериш и емоционалния си живот.
- Господи, наистина искам да обичам някого, който…
- Ще бъде нежен и грижовен към теб? Ще ти помогне да се чувстваш сигурна? Някой, който няма да се срамува да плаче с теб? Който ще те обсипва с приятни изненади? Ще пуска хвърчило с теб през ветровития ден? Ще ти носи цветя? Някой, който е силен. Който Ме обича. Който помага на възрастната вдовица да заеме мястото си до прозореца. Който се радва на мъничетата и им роши косите. Който те разсмива и се отнася с теб като с принцеса. Някой, който толкова те обича, че не го интересува дали косата ти е дълга или къса и дали се тъпчеш със сладко или не. Някой, който се вълнува при мисълта, че може да удовлетвори потребностите ти и желанията ти. Който те предразполага да показваш най-доброто от себе си и насърчава връзката ти с Мен.
- Не знам какво да кажа.
- Нали за такова момче си мечтаеш?
- О, да Татко. Точно с такъв мъж бих искала да прекарам живота си!
- Хари ли е този мъж?
- Знаеш, че не е.
- Тогава защо се срещаш с него?
- Аз… Аз… си мислех, че се обичаме. Но сега… след всичко това… разбирам, че съм ходила с него просто, за да ходя с някого. Хубаво ми беше. Бях нечие момиче. Приятно ми беше да ми оказват внимание, да ме целуват… Нали знаеш?
- Вярваш ли сега, че зная точно от какъв мъж се нуждаеш?
- Да, напълно.
- Тогава Ми се довери.
- Доверявам Ти се.
- Довери Ми се, че в най-подходящия момент ще те срещна с човека, когото Съм определил за теб.
- Но това може да стане след много години. Знам ги Твоите моменти, Господи. Може да стане след цяла вечност.
- Ще Ми се довериш ли?
- Господи, защо не забравиш за мен? Има толкова гладуващи и бедстващи.
- Ти си не по-малко важна за Мен от тях.
- Не е възможно.
- Повярвай Ми! Всичко, което засяга теб, засяга и Мен.
- Невероятно! Не заслужавам такова внимание.
- Аз умрях точно за това.
- Съжалявам, Татко.
- Започва се.
- Кое?
- Започваш да се разкайваш в сърцето си.
- Мисля, че най-после започвам да разбирам.
- Слушам те.
- Не искам да дам огризки на бъдещия си съпруг. Бях егоистична. Бях с Хари само, защото е срамно да нямаш приятел, да нямаш с кого да излизаш… Ох, толкова съжалявам, че се забърках с Хари, Татко. Толкова глупаво ми изглежда сега! Той изобщо не прилича на мъжа, с когото бих искала да прекарам живота си. О, така съжалявам! Наистина, Исусе, страшно съжалявам! Заблуждавала съм се, че всичко е наред, щом не стигаме до крайност и щом се обичаме. Но, това нашето, няма нищо общо с истинската любов, която описваш. Това, нашето е… Какво е, Господи?
- Страст. Връзка, основана на физическото привличане.
- Толкова повърхностно звучи. Ужас! Ужасно ме е срам! Не искам това, хич не го искам.
- Сега си готова.
- Готова за какво?
- Да потърсиш прошка. Сега има истинско покаяние в сърцето ти.
- Боже, моля Те, прости ми. Искам да се запазя за бъдещия ми съпруг. Ще ми простиш ли, Татко?
- Прощавам ти.
- А ще ми помогнеш ли?
- Да. Аз прощавам и забравям. С радост ще ти помогна, но ти трябва да извършиш своя дял.
- На всичко съм готова, Татко.
- Предай емоционалния си живот изцяло. Остави Ме да въведа подходящия мъж в живота ти.
- Искаш да кажеш, че дори не трябва да го търся?
- Не, това е Моя грижа. Твоята работа е да Ми се довериш. Помни, че Аз те познавам много по-добре от самата теб, защото съм те създал. Зная много по-добре от теб какво и кой е в състояние да те направи щастлива, да те приближава постоянно до Мен. Довери Ми се.
- Как да Те опозная и обикна повече, Татко?
- Как опознаваш някого?
- Като прекарвам повече време с него, като си говоря с него, като вършим разни неща заедно.
- Същото важи и за Мен. Чети Словото Ми, разговаряй с Мен.
- О, толкова съжалявам, Исусе, така ми се иска да започна на чисто.
- Чудесно!
- Но сама може би няма да се справя.
- Затова Съм тук.
- Сега всичко ми изглежда лесно, но утре, като ме погледне Хари с онези очи… Веднага ще се хвърля на врата му.
- Мога да ти дам сила да скъсаш с Хари.
- Трябва да скъсам, нали?
- Да, след като той не е човекът, с когото би искала да прекараш живота си.
- Много ще е трудно.
- Да, но ти не си сама. И след като скъсаш с Хари, ще те науча как да си поставяш граници, как да живееш в сексуална чистота, защото сексуалната чистота е стил на живот.
- Какво искаш да кажеш?
- Много е важно какво слушаш, какво гледаш, как действаш и реагираш.
- Каква огромна нужда от помощ ще имам!
- И още нещо…
- Да?


- Да Ми довериш емоционалния си живот, означава да Ми се довериш завинаги по този въпрос.
- Мисля, че разбирам.
- Да видим! Ами, ако реша да няма мъж в живота ти?
- Какво?!
- Ами, ако реша да те запазя изцяло за Себе Си?
- О, Исусе, наистина ли?
- Не ти е дадено да познаваш пътищата Мои.
- О, Татко, Ти знаеш сърцето ми, знаеш желанието и мечтите ми. Не мога да го разбера това.
- Така е. Но с Моята сила можеш да приемеш някои неща и без да ги разбираш.
- Да, приемам, без да разбирам.
- Това е духовна зрялост. Доверяваш ли Ми се?
- Да, Исусе, доверявам ти се.
- Обичаш ли Ме?
- Да, Татко, обичам Те. Исусе, Ти знаеш сърцето ми, знаеш, че си мечтая да срещна мъжа на моя живот, който ми описа преди малко. Вярвам, че ще го доведеш в живота ми, но ако поради незнайни причини, които никога няма да разбера, избереш да не ми го подариш, аз пак ще Ти се доверявам и това няма да се отрази на връзката ми с Теб.
- Гордея се с теб, детето Ми. И много, много те обичам.
- Искам да живея в чистота и святост, заради Теб, Исусе.
- Благодаря ти. Аз ще ти дам силата да го постигнеш.
- Трябва да скъсам с Хари.
- Ще бъда с теб.
- Благодаря! Ще ми трябва Твоята помощ.
- Ще вложа думите в устата ти, ще ти дам силата за да го направиш.

- Обичам Те, Исусе!
- И аз те обичам, детето Ми.
[научи повече...]

Рейтинг

5
Общо 2 гласували
5 2
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (7)

1235
1235
23.07.2012 15:01
Целта на този диалог не е за да го съдите дали е възможен или не. Поне, така мисля, че тук не е нужно да казвате дали това е истински диалог или просто измислица. Има поука в тези думи, написани там, някъде, които вие прескачате. Четете през редовете и си мислите колко странно е това, човек да разговаря с Бог. Не се ли замислихте колко са верни думите там? Не видяхте ли себе си в онова объркано момиче, говорещо с Бог? Не видяхте ли своите грешки в нейните? Невъзможно е да сте нямали подобно увлечение, което е имала и тя. Тъй ли не си взехте поука от написаното?? Що за повърхностна гледна точка? Дали Бог съществува или не, вие си решавате. Никой не ви е питал, че да отговаряте на този въпрос. Просто се замислете над значението на този текст. Не е кой-знае-колко скрито в думите. Толкова е ясно, че просто се чудя как никой не е забелязал ..
Леле.
1
0
анонмно
анонмно
11.02.2012 22:03
По-добре проучете.... или поне не дейте да говорите глупости !!!! БОГ СЪЩЕСТВУВА !!! Аз вярвам, че написаното, тоест статията е ИСТиНА !!!
1
0
Ели
Ели
11.10.2011 08:55
Шизофренията (от гръцки: σχιζοφρένεια - „разделено съзнание“) е вид психоза с многобройни прояви (бълнуване, халюцинации, нервно-психична възбуда и др.), водеща до нарушаване на психичната дейност, обезличаване на индивидуалните черти, влошена приспособимост към трудовите и социални условия. Въпреки етимологията на името, шизофренията не е едно и също с раздвоение на личността. Изследванията подсказват, че генетиката, ранното обкръжение, невробиологията, психологичните и социални процеси са важни допринасящи фактори; някои ободряващи и предписвани лекарства се случва да бъдат причината или да влошават симптомите. Сегашното психиатрични изследване е фокусирано върху ролята на невробиологията, но не е открита нито една отделна органична причина. Поради многото възможни комбинации на симптомите, има дебат относно дали диагнозите представят единично заболяване или редица дискретни синдроми. По тази причина, Ойген Блойлер определил болестта като шизофрении (множествено число), когато измислил името.

Увеличената допаминовата активност в мезолимбичната пътека на мозъка е принципно намерена в шизофренните индивиди. Опората на лечението е фармакотерапията с антипсихотични лекарства; те работят основно като потискат допаминовата активност. Дозирането на антипсихотиците е основно по-ниско, отколкото в ранните десетилетия на тяхната употреба. Психотерапията, професионалната и социална рехабилитация също са важни. В по-сериозни случаи, където има риск за самия човек и другите, принудителната хоспитализация може да бъде наложителна, макар болничния престой да е по-малко чест и за по-къси периоди, отколкото е бил в предишните години.

Приема се, че разстройството основно има ефект върху когнициите, но също обикновено допринася за хроничните проблеми с поведението и емоциите. Хората с диагноза шизофрения е вероятно да бъдат диагностицирани с коморбидни състояния, включващи главно депресивни и тревожни разстройства.
Признаци и симптоми [редактиране]

Човек диагностициран с шизофрения може да демонстрира дезоорганизирано и необикновено мислене и реч, слухови халюцинации и делюзии. Социалната изолация общо се среща поради редица причини. Понижаването на социалните когниции се асоциира с шизофрения както са симптомите на параноя от делюзии и халюцинации и негативните симптоми на апатия и безволие. В един не общ подвид, човека може да бъде изцяло мълчалив, да остане неподвижен в странни пози или да покаже безсмислена възбуда. Нито един признак не е диагностика на шизофрения и всички може да се появят в други медицински и психиатрични условия. Сегашната класификация на психозите държи, че тези симптоми е нужно да бъдат представи поне един месец в период най-малко на шест месеца от нарушеното функциониране.

Според съвременните класификации шизофренията бива параноидна, кататонна, хебефренна и проста. Най-често срещаната в популацията е параноидната. Типични за нея са напрегнатост, обърканост, неоснователен страх от преследване. Когато се чувстват застрашени, пациентите могат да проявят агресия като форма на самоотбрана. Могат да имат слухови и визуални халюцинации.[1]
Източници [редактиране]
0
1
vqrna na isus
vqrna na isus
25.08.2011 15:18
Историята не е художествена измислица, случила се е на едно момиче, аз просто я публикувах.
0
0
Atheist
Atheist
24.08.2011 08:47
Това е комично и в същото време трагично - за теб.
Или си някаква откачена шматка дето се чуди какво да измисли или ли си луда.
Все ми е на акъла, че ако има Бог, той ще се занимава с твойте джинси.
0
0
vqrna na isus
vqrna na isus
23.08.2011 13:18
Не е филм.
0
0
Хриса
Хриса
22.08.2011 20:40
Не пиши повече такива неща. Ако имаш талант - издай стихосбирка. Не се вкарвай в някакъв филм.
0
0