Извънземните ..

Извънземните ..
Сънувах, че спя с родителите ми на село при баба и дядо.
Макар, че аз възразявах и от хиляди опити да не оставаме там никой не ме послуша.

В късната вечер аз виждам една звезда ЯРКА, която се движеше доста бързичко, повиках майка ми и баща ми и гледахме звездата, но забелязахме, че тя угасва, но все пак имаше нещо сиво като чиния, което се върти и след броени секунди ставаше все по - голямо и разбрахме, че каца на една поляна по далечна от тази, до която сме.

Всички си легнахме да спим с очакването на утрешния ден, аз бях малко уплашена и се надявах много да не дойдат при нас, като се успокоявах с това, че има и други хора около нас, които ще ни помогнат да се защитим ако случайно извънземните дойдат при нас.

При сънване разбрах, че е още прекалено рано и се опитвах да заспя, но баща ми си говореше нещо с майка ми и я прати да донесе някакви сладки които се намират точно на мястото при което кацна НЛО-то.

Тя отиде и се върна, аз я попитах още ли са там и тя каза, че е пълно с летящите чинии, но нямало никой в тях. Аз се уплаших и се мъчех да заспя, защото не исках да гледам какво ще се случи. Просто имах лошо предчувствие.

Когато излязохме разбрахме по някакъв начин, че извънземните са вкъщи и всички изпаднахме в паника макар, че нищо не виждахме докато не се и явиха в друга форма която приличаше на духове.

Майка ми и баща ми се изплашиха и тичаха на ляво на дясно, както и аз, за това им предложих да се обуваме и да си тръгваме от това място, те започнаха да се обуват, аз бях по - бърза и за това отидох да викам баба и дядо, но извънземните се бяха вселили в тях и бяха напълно погълнати от някаква работа.

Когато и двамата се оправиха, започнахме да тичаме към изхода (вратата на портата). Там видяхме една жена, която освети мама с някакъв лазер и тя припадна(загина), а след когато започна да се цели в баща ми.

Аз скочих върху нея и и отклоних ръката, като и се молех да не го прави, но тя уби и него и ме прегърна. Докато аз плачех, след това тя ми каза: спокойно, ще те оставя да стигнеш до онази отсечка, но аз през плач и казах да убие и мен и се събудих.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

5
Общо гласували: 2
52
40
30
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари (2)

Изпрати
анонимка / малви
анонимка / малви
29.06.2011 15:29
Ми, не, но знам, че няколко дни след това ме беше страх да заспя.
0
0
Лара
Лара
29.06.2011 11:10
Йай, страховит сън! Да не си чел(а) Стивън Кинг преди лягане ?
0
0