Сънувах починалият си брат

Обезпокоена съм. Не знам дали да се радвам или да се плача. Сънувах починалият си брат. Той почина преди десет години и не съм го сънувала.

Сънувах, че спим в къщата на баща ми. На другият ден майка ми настоятелно звъни по телефона за да ходим на гробищата. И не на някой друг, а на гроба на брат ми.

Ставам и тръгваме, търся да си обуя маратонките, а предната вечер някой ги е хвърлил на двора, където има избила вода, но не са мокри.

Тръгваме да се качваме в колата, по - малкият ми брат ми казва да седна отзад, а там влиза да сяда починалият ми брат в една касетка с тънки надялани дърва. По пътя се скарвам с баща ми, защото настоявам да ни закара, а той отказва.

Променя курса и както сме в колата се озоваваме върху едни метални цилиндри. Всички започват да слизат и аз със страх слизам, но ги изгубвам.

Започвам да ги търся, чантата ми остана горе, не мога и по телефон да звъня. Започвам да се лутам и да оглеждам и за чантата си, но не я намирам.

И другите ги няма, а долу народ, все едно са се събрали да гледат някаква забележителност. Цилиндрите са три, с железа, забити в земята, за да се прикрепят. Оглеждам се, но не мога и да се кача, не виждам и раницата си.

Започвам да търся някой да ми помогне и се озовавам в едно заведение. След това на нещо като рецепция и там има табелка: Качване 3 лв. И залагах някакви мидички, някой ми даде някакво мое колие, заложих и него.

Момчето на регистратурата ме пита с кой ще се качвам, аз вдигам рамене, казвам, че не знам. А той ми казва, с Тошко ще се качваш, например.

Поглеждам табелката 3 лева, а той нито разписка, нито пари, нищо не ми даде. Обърнах се да търся този Тошко и се събудих.