Духовете никога не спят

Много странно, но аз имам починала сестричка. Тя е по-голяма от мен с 6 години и е имала нещастието да почине като бебе. Умира по лекарска грешка, без да я познавам. И така де 6 години по-късно след скръбта аз се раждам.

Още от началото съм родена с някакви затруднения, но това не ми се е отразило на живота. Детството ми беше изпълнено с много детски смях, но една случка няма да забравя.

Бях на 4-5 годинки когато отидохме на гости на наши роднини. Те си имаха куче, което беше боксер - много едро и голямо почти колкото мен. То по принцип си беше агресивно, но преди не беше показвало злоба, докато същата вечер когато бяхме на гости на тези роднини кучето ми скочи и ми съдра блузата.

Бях в кръв, но телесната повреда беше нищожна с това, което чуствах тогава. Оказа се, че в същия ден когато кучето ми беше скочило, преди 6 години моята сестричка е починала.

Този факт ме озадачи. Когато пораснах и започнах да си задавам много въпроси като: Има ли наистина духове ? Искам само да добавя, че майка ми не беше отишла на гроба на сестра ми в деня на случката, за да й запали свещ или да й остави цвете. Не я обвинявам, случва се човек да забрави, но цялата тази история си остана в памета ми.

Много хора казват, че духа на сестра ми се е преродил в мен. Когато си го казвам някак си странно се чувствам, но някой ако има мнение по моята история нека я сподели.