Има ли някой като мен

След като човек умре...се преражда...не помни предишния си живот и изкупва грехове от минали прераждания.Идва шестата раса,ще помним предишен живот...като на игра...минаваш нивото,помниш го и отиваш на по високо.Спокойно.

Гледай Тибетската Книга на Мъртвите.

Не се притеснявай, страх те е защото не мислиш трезво.

Всичко на тази планета живо умира. Това е един кръговрат, рано или късно се стига до там.
Преди теб са умрели милиарди същесъва. Приеми, че твоето тяло е просто една обвивка, която се износва с течение на времето и рано или късно, ще дойде момент, в който душата ти ще се освободи.
Не се притеснявай, ще можеш да дишаш. И това, че тленното ти тяло е заровено, не означава, че ти ще си заровена.

Купи си Тибетска книга за живота и смъртта от Согиал Ринпоче. Чети, тя е като Библията ,колкото повече я четеш, толкова повече осъзнаваш и разбираш същността на човешкия живот.

Смъртта – какво е отношението ви към нея ?

На изток хората се подготвят съзнателно за нея.

На запад се страхуват и предпочитат, да не говорят за нея сякаш не съществува.(има и изключения)

Но тя е постоянно някъде, там отляво на човека и чака да дойде неговото време. Смъртта е най-големия крадец, най-големия бирник. Мислиш, че имаш богатство, знание, власт, тяло. Тя идва и всичко ти взема.

В езотеричните школи обаче се говори, че има сила, пред която смъртта отстъпва. Това е Любовта – Любовта като принцип, като сила, като чувство, като стремеж. Спомням си за притчата за силата на майчината любов. Молитвата, любовта, доброто създават естествена защита на човека от смъртта. Любовта създава връзка между душите през вековете.

Естествено, че г-жа Смърт си има и своите положителни функции в небесния механизъм. Тя е природния метач, изпълнителят на закона на карма. Тя е един от най-добрите слуги в Небесното Царство.

Затова и един от методите за вътрешна трансформация е човек да помисли какво би станало ако знае, че днес ми е последния ден от живота ми. Какво бих направил, с кого бих се простил, на кого бих благодарил? Като малък си спомням, че често преди заспиване мислех за смъртта и тогава идваха чудни сънища.

Как може човек да се спаси от смъртта ? – пита търсещият.
Като живее в пълна хармония с Бога. – отговоря мъдрецът.

Да умре човек за своите недостатъци и да се събуди за Божественото в себе си, това значи да влезе в закона на безсмъртието, да тръгне по пътя на пробуждане на човешката душа.

Ето защо мистикът казва: Онзи, който е намерил закона на Мировата Любов, на това Космично Съзнание, той вече не умира. Може да му забиете гвоздеи на ръцете и на краката, може да го разпънете на кръст, може да го положите в гроба - той е в състояние да оживее пак. Онзи, който не е научил този велик закон на Любовта, неговият камък никога не ще бъде отвален от гроба. Това успях да намеря. Дано това помогне.

Аз мисля, че няма човек, който да не го е страх. Постояно чуваме колко души са загинали, като отидем на гробищата виждаш, че са пълни и то все млади хора. Как да нямаш страх ? Аз само в един случай предпочитам да умра, от това да остана инвалид. Овен смъртта, имам и голям страх от катастрофи.

Благодаря Ви момичета, че толкова бързо отреагирахте на проблема ми(виждам, че се оказва общ), но предполягам има и такива, които сигурно ни мислят за луди. Повярвайте ми, това не е така. Може би сме по-чувствителни, знам ли ? Повярвайте ми, това нещо е ужасно, обсебило е ежедневието ми, та дари сънищата ми. За това помолих и за помощ.

Никой не се е върнал от там. И в науката няма и 100 процента доказателства какво точно се случва? И аз съм като теб. Дори когато се замисля изпадам в истерия - започвам да пищя, дори спокоен сън нямам. Сигурна съм, че има и други хора, но може би ги е срам да си признаят ( както и мен ме беше срам). Без значение добри или лоши, богати или бедни-всички сме хора и накрая отиваме на едно и също място, но също така съм сигурна, че на всеки от нас му се живее. За това те подкрепям напълно. Нека, който знае нещо по въпроса да сподели мнението си тук, дано с общи усилия успеем да открием нещо.Тази тема явно вълнува доста хора. Единственото нешо, което е непоправимо е смъртта.

Да, има. Аз съм като теб. Мен също ме е страх от смъртта.