Решиха да ме екзекутират

Приятелят ми и аз вървим хванати за ръка. Той ме води, докато не се озоваваме пред огромна бяла порта, на която са залепени няколко некролога на напълно непознати лица.

Отваряме портата и веднага се появява друга бяла вратичка. Изчакваме известно време и вратата се отваря самa. Пред нас се появява тесен, тъмен и дълъг коридор, с черен килим и искрящо бели стени.

Докато вървим в коридора, стигаме до една голяма кръгла маса, на която седят петима души с черни костюми, стоящи в очакване. Настаняваме се по местата си и започва разгорещен разговор. И накрая се стига до странното решение да бъда екзекутирана.