Защо се отрича от мене

Искам да разкажа какво се случва с мен. Голяма съм, не съм малка, повечето ми бивши съученички вече са женени, уредили са се така да се каже, живеят нормално.

Всичко както трябва да си бъде, но при мен нещата не се получават, никак даже.

Имам приятел, сериозен. Обаче колкото и да казва, че ме обича, не може да направи още тази крачка, макар да се обичаме истински и да не можем един без друг.

Той е голям идеалист. Иска всичко да е както трябва, но аз си искам своето. Искам да кажа, че той идеализира всичко как трябва да е и как още не е нашата връзка.

Аз обаче тъгувам, защото гледам наоколо. Гледам как майка ми вече не се свени да си показва, че иска внуци и на мен ми става мъчно от това.

Той прави всичко възможно аз да си избивам такива мисли от главата. Понякога дори подхожда сякаш с едно недоверие към мене, че аз не съм дораснала за бебе.

Все си мисля, че доста идеализира. За него все едно не е проблем, да си направи дете и на 35 години. Майка ми обаче е на мнение, че по добре да си го отгледаш на млади години, а и бабите да помагат.

Обаче той не ми има доверието, от което аз се нуждая, и ме подценява като жена, както и към една да кажем бъдеща майка след време например.

Не знам какво да правя ? Все си мисля, че едно бебе е едно напълно нормално продължение на една любов, на една връзка между двама млади, които се обичат.

Че има къде да се живее има, няма проблеми за това. А и съм на мнение, че когато един човек бяга от това да имате бебе, все едно бяга от самата вас, от любовта си и не е сигурен в нея.

А иначе казва ме обича. Та даже не се съмнявам грам в това, дали е така или не.