Двете трагични случки...

Двете трагични случки...
Здравейте! Отдавна следя сайта и чак сега се престрашавам да разкажа две случки, които някога съм чувала и вярвам в тях. Ще ми бъде интересно да споделите какво мислите и Вие за това.

Първа случка: Това се е случило по онова време, когато казармата е била 2 или 3 години ( Това е времето, когато моя баща е ходил в казарма, а той е 48 набор ). Тогава са изпращали войниците далече от родния им край ( не знам защо е било така ). Две войничета служели в град Сливен, а били от кърджалийските села. През почивните дни - събота и неделя - ги пуснали градска отпуска. Те си имали квартира в града, за да може да има къде да отседнат при нужда. Преди да отидат в квартирата да се изкъпят и преоблекат решили да вечерят някъде в заведение. Заприказвали се; хапвали и станало късно вечерта. Извикали си такси да ги заведе в квартирата.

Слизайки обаче видяли, че не им стигат 2 лева да доплатят и казали на шофьора да погледне на 4 етаж и му показали кой точно прозорец ще светне и това била тяхната стая. Човека им казал ок, ще изчакам някой да се върне да ми доплати докато изпуша една цигара. Той наистина видял, че въпросния прозорец светнал. Изпушил една цигара, но никой не слязъл. Изпушил втора цигара и пак никой не идвал. Качил се на вратата на апартамента и с учудване видял некролог на двете момчета във военни дрехи. Пишело, че починали преди 5 или 6 години. Решил, че е късно и че ще се върне на другия ден да поразпита за момчетата. Когато звъннал на вратата отворила жена на около 60 години. Това била хазайката на момчетата. Шофьора разказал за случката и хазайката се разстроила, защото мислела, че лъже. Казала, че момчетата починали при инцидент в казармата. Шофьора на таксито помолил за адресите на момчетата, за да намери гробовете и да им сложи цвете. Намерил гробовете и видял на двата гроба по 1 оставен лев. Оставил цветя, запалил свещичка и не си взел парите. Върнал се в Сливен.

Втора случка: Пак едно войниче отдалече решило да вечеря в града, в който служи. Намерил една тиха малка кръчмичка и седнал да вечеря. На съседната маса видял едно красиво момиче в бяла рокля и я поканил да вечерят заедно понеже и двамата не чакали никого. Хапнали, поговорили и решил да я изпрати до тях. Навън вече било тъмно и хладно и той й услужил с шинела си. Уговорили се да хапнат следващата вечер и да си вземе дрехата. Уговорили си място и час на срещата пред входа на момичето. Отишъл войника, но никой не идвал. Почакал половин час и се качил.

Видял некролог на врата със снимка на момичето, но решил, че е имала близначка ( приликата била поразителна ). На некролога пишело, че момичето починало преди 3 години. Звъннал и излязла майката ( бащата починал преди да почине момичето ). Майката и момичето живеели сами. Момчето разказало всичко както си било и майката го обвинила, че спекулира с мъката й. Но момчето описало точно бялата рокля и казало на майката, че са пили червено вино и на дясното бедро има леке от виното. Без да искало момичето се покапало и момчето точно описало мястото и големината на петното. Тогава майката се престрашила, поканила войничето и му казала, че това е сватбената рокля на дъщеря й, която не е боледувала, но е починала от инфаркт в деня на сватбата си.

Извадила роклята и с учудване видяла, че наистина имало петно ( същото, което момчето описало ). А роклята била чиста като я прибрала. Майката и войничето се уговорили на другия ден да идат на гроба да прилеят и раздадат, а и да запалят свещ. Войничето казало, че ще мисли какво да обяснява за шинела. Отишли на другия ден на гроба на момичето и с учудване видяли шинела закачен на паметника на гроба.
Това са моите две истории.[научи повече...]
5
Общо 1 гласували
5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (1)

Изпрати
Пламена
Пламена
14.02.2018 17:05
Много са интересни, но като човек, който не вярва много в подобни неща, бих казала, че са градски легенди. Е, хора сме все пак и не знаем кой знае колко за този и онзи свят, тъй че - кой знае...
1
0