Да му се обадя или не?

Напоследък мисля само за едно момче. Едно. . Все се чудя, защо той, като има толкова много други. И въпреки това е един. Предполагаше се, че сме само приятели. Ето какво правят необмислените излизание посред нощ с "само приятел". С него живеем на разтояние, различни градове. Бях се прибрала в малкото градче където и двамата сме родени и се срещнахме. Не се бяхме виждали от дълго време, така се радвах като го видях, като чух гласът му, който все се опитах да запечатам.

Случи се нещо между нас. . . умирам си това нещо да се повтори, потрети, почетвърти, да бъде всяка вечер. След тази нощ, той ми се обади, полетях в автобуса на връщане към вкъщи. Говорихме за кратко, не ми се обади пак. Всеки път когато имах пропуснато обаждане се надявах да е той, не беше. Аз имам чувства към него, а той, не. Мисля си дали аз да не му се обадя. Гледам телефонния му номер с часове. Един глас крещи "ЗВЪННИ. ПЪЗЛА. ", след това се обажда един по-тих "недей. . . ", от опит научих, че по-тихия глас е умния и разумния, а шумния глас се хвърля в необятното. Ти би ли се обадил?