Време за лицето (3 част)

Време за лицето (3 част)
Сънувам абсолютно същото. Усещам как сънувам и се опитвам да се събудя. Бягам през тъмната поляна, но и аз не знам от какво. Дали от нещо или от самата себе си?
Алармата на телефона ми зазвъня. Отворих очи за да изляза от кошмара. Часът е 8:00. 9:15 трябва да бъдем в училище. Ставам бавно от леглото, но ми се вие свят. Стигам до банята за да измия зъбите и лицето си. Обличам лилавата си рокля без презрамки и черен чорапогащник. Нанасям внимателно спиралата по миглите си, след това очна линия. Слагам не много наситено червено червило, и обувам лилавите си с платформа обувки.
- Вече съм готова. - казвам си.
Майка ми влиза в стаята.
- О, Ан прекрасна си! Застани за една снимка. - настоява тя.
- Добре, хайде по-бързо, че ще закъснея.
След това слизам по стълбите и чакам Аманда пред нас. Тя живее отсреща.
Не след дълго тя пристига. Качваме се в колата и и тръгваме.
- Сега ще се запознаеш с много хора, притеснена ли си от този факт? - пита ме тя.
- Може би малко. - усмихвам се плахо.
- Всичко ще е окей. - усмихва ми се.
Училището беше на 30 минути път от къщите ни. Аманда паркира колата в училищния паркинг. Слизаме и двете.
- О, Аманда липсваше ни! - казват в един тон Алисън и още 3 момчета.
- И вие. Запознайте се с Ан. - казва тя побутвайки ме напред.
- Здравейте. - казвам и се усмихвам.
- Здравей. Ти трябва да си новата нали така? - казват момчетата а Алисън ме гледа накриво.
- Да. - казвам с лека усмивка.
- Ние сме Джеймс, Алекс и Бенджамин. - представят ми се.
- Приятно ми е. - стисвам им ръцете за поздрав.
- Ан това е гаджето ми Бенджамин - казва Аманда.
- Радвам се. - усмихвам се на двамата.
Влизаме в училището и аз дръпвам Аманда настрана.
- Цяло лято не си ми казала, че имаш гадже? - подшушвам и.
- Съжалявам, а и него го нямаше така, че. . . . .
- Няма нищо. - усмихвам и се.
След дългата реч на директорката влизаме по класните стаи. Сядам до Аманда. Всички които влизат ме гледат и ми се усмихват. Чувствах се неловко.
- Защо ме зяпат? - питам Аманда.
- Може да съм казала две-три мили думи за теб. - усмихва ми се тя.
- Благодаря, все пак. - усмихвам й се и аз.
Класната ме повиква пред дъската. Ставам плахо и пристъпвам бавно към нея.
- Ученици, добре дошли в единайсти клас. Това е новата ви съученичка Ан.
Всички започват да пляскат и да подсвиркват. Стана ми неловко отново. Усмихнах се на класната и седнах отново.
Зад нас са седнали Бенджамин и Джеймс, а отзад са Алисън и Алекс. Алекс и Джеймс бяха свободни.
- Мисля, че Алекс и Джеймс са ти хвърлили око. - подсмива ми се Аманда.
Но аз още не ги познавах. Щях да ги опозная най-вече в училище, а може би и след това.
След училище с Аманда, се прибрахме. Тя искаше да излезем шестимата. Аз още не харесвах Алисън, но ще я изтърпя.
Сега щеше да ми е още по неловко. Бях срамежлива.
Излязохме всички. Алекс започна да говори с мен. Опознавахме се, докато Джеймс не смееше да ми каже дума. Алисън явно доста ревнуваше от мен и Алекс. Не можех да призная, че се радвах. Изглеждаше, че и тя го харесва. Сближавахме се лека по лека. Оказа се доста приятен човек. След дългия уморителен ден, се прибрах, но от щастие не можех да заспа. От една страна ми харесваше, че не мога за да не сънувам ужасния сън отново.
(следва продължение. . . . )[научи повече...]

Рейтинг

0
Общо 0 гласували
5 0
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (1)

Пламена
Пламена
08.09.2016 18:12
Трябва да вкараш малко повече интрига, загатни малко за какво става въпрос в съня. И описанията на хората са малко размити, лично аз обърках накрая кой кой е, кое е момиче, кое момче...
0
0