Sanovnik.bg»Споделени Истории»Изповеди»Страдам за класa ми, помогнете ми...

Страдам за класa ми, помогнете ми...

Страдам за класa ми, помогнете ми...
Здравейте на всички. Надявам се, че ще ми дадете съвет, без да ме упреквате, защото вече не знам какво да правя. Май месец ще направим 4 години от завършването на училище, но от някъде 6 месеца насам, ме е прихванала някаква носталгия по класът ми. Имам сестра, която е 11 клас, и като и гледам снимките колко са щастливи с класа им, и им завиждам, а не трябва. Чувствам се зле, гледам и наши снимки, клипове и плача, страшно много ми липсват, 3 пъти вече направих опит да ги събера, като последния се стигна до някакво споразумение да се видим във Великденската ваканция, но не мисля, че тази болка и липса която изпитвам е нормална, не знам защо чак сега осъзнавам колко ги обичам и как ми липсват онези прекрасни години. Онзи ден сестра ми ме извика в училището си да изкарам последния час с нея и да тръгнем заедно, закото имахме работа после, представа си нямате колко зле ми се отрази, и се разплаках в края на часът им като малко дете, тя и една нейна съученичка едва ме успокойха, естестено не им казах за какво плача, само казах, че ме тормози нещо. Всеки ден се сещам за тях и плача, вчера от мъка изпих 4 чаши вино, за да забравя поне за малко. Онзи ден отидох случайно на едно кафе и там една съученичка работеше като сервитьорка, просто няма да ви опиша каква радост изпитах и как я прегръщах и и се радвах, единствено през този ден се чувствах добре. Според вас да посетя ли психолог, и имам ли психични проблеми заради всичко това. Моля ви за коментари без подигравки, просто ми дайте съвет, защото много ми е тежко. . .
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

4
Общо гласували: 3
51
41
31
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари (4)

Изпрати
Andreia
Andreia
22.03.2016 16:39
знам какво е чувството. Аз догодина се разделям с класа си и ми е мъчно често се случва да плача. Наистина е гадно спокойно
1
0
Динко
Динко
17.03.2016 07:14
Защо всички толкова ,, отчаяно,, се опитват да бъдат болни и прочие .Нормално е да чувстваш носталгия,всички я чувстваме в края на дълъг период от живота ни .Но ще се съгласим ,че е малко притеснително да се опитваш да повториш нещо отминало или в твоя случай искаш да го пресъздадеш по твои спомени .Първо се замисли колко е извратено това само по себе си и колко е егоцентрично насочено.Само защото се страхуваш от бъдещето не означава непременно ,че няма да бъдеш изненадана.Избягваш важно решение ,това как искаш да продължиш напред и с какво ще се занимаваш..това е много по срещано ,отколкото си мислиш.Човек ,който има проблем /или решение/ което осмисляне и осъществяване касае само него и никой друг ..го ,,избягва,, като съзнателно/ако е отговорен/ или несъзнателно / ако е нерешителен/ замества със стар такъв ,който видите ли се нуждае от ,,цялото,, ми внимание точно сега и е неотложен .Това вече е една доста сериозна заявка за появата на вътрешен дисбаланс,защото времето тече само напред и никога назад /така е в тази вселена,за да се развиваме а не да деградираме/ затова дори и да постигнеш най добрият резултат,който е възможен въобще,всички ,,членове,, на твоето същество ще ти кажат,че си си загубила времето напразно и безвъзвратно .Моят съвет е да запълниш тази ,,празнота,, с нещо полезно ,приеми че всичко станало там и тогава е част от теб и не е нищо друго освен едно условие за твоето развитие само тогава и не е необходимо такова за твоето бъдеще.Успех
0
17
miglena
miglena
15.03.2016 18:41
Няма нищо лошо да ти липсват, поне ти имала як клас. Мо виж, всеки изпитва това в началото, но после живота го завихря. Повечето хора влизат в университет, а повярвай ми там купоните и приятелствата са много по-истински. Други започват работа, в нов колектив, пак нови запознанства. Виж, че всички от класа ти са поели по пътя си. Не си ли се замислила, че си зациклила на едно място и не можеш да продължиш напред. Замисли се какво искаш да правиш с живота си оттук нататък, очертаѝ си план и започни да го следваш. Повярвай ми, ще се почувстваш много по-добре, когато го направиш.
3
16
анонимен
анонимен
16.03.2016 21:10
Напълно подкрепям мнението ти, бих я посъветвал същото.
0
15
Марина
Марина
15.03.2016 16:00
Милата...много мъчно ми стана, като четох. Дори и ме накара да се замисля за моя клас.
Да тъжиш за тях е нзпълно нормално. Особенно ако много си ги обичала. Няма нищо лошо или ненормално в действията ти. Пожелавам ви да се съберете възможно най-скоро. Късмет!(съжалявам за правописните грешки)
0
16