Сън на друга планета

Не помня как започваше съня ми, защото се будих на няколко пъти. Спомням си само една част от него.

Бях се озовала на място, което приличаше на гара. Гледката пред мен беше "мечтата". Природа, слънце, високи, остъклени, в странна форма сгради (приличаха на съвременните ни бизнес центрове, но по-развити). Нямаше го гадния смок, нямаше клаксони, крясъци, навалици. Всичко изглеждаше мирно, чисто и. . . перфектно. До мен стоеше мъж. Плешив (нямаше никъде по себе си косми), с тениска, къси панталони и маратонки (все с ненатрапчиви цветове). Кожата му беше сива с лек син отенък. Не откъсваше очи от мен и излъчваше непознато за нас спокойствие и лекота. Гледаше ме с приятна усмивка и аз му зададох следния въпрос:
- Какви са тези сгради?
Той отговори:
- Като вашите!
Тогава аз разбрах, че не съм на някакво пазено райско кътче на нашата планета. Стана ми приятно. Реагирах сякаш ми каза колко е часа. Продължихме да говорим:
Аз: - Колко континента имате?
Той:- 10.
Аз: - Хаха, е значи все пак планетата ви е по-голяма от нашата. . .
Той:- Не се знае. . .
След което продължих да му задавам някакви въпроси, той или отговаряше пак с по една, две думи, или просто си накланяше главата на една страна и отново ме поглеждаше с онази усмивка, която казваше " Всичко ще разбереш, не бързай! " Но все пак дойде време и за най-важния въпрос:
Аз: - Как се казва планетата ви?
Той отговори с гордост и кеф: - Нибиру! !
Спомням си тоооооолкова ясно името и тона, с който го каза! Но реакцията ми беше доста учудваща за самата мен. Започнах да подскачам, да викам, да не вярвам, разплаках се от щастие! Приятеля ми, който седеше безмълвно през цялото време до мен ме попита: - Какво ти става? ?
АЗ:- КАК КАКВО МИ СТАВА? ! ? ! ? ! ? ТОВА Е НИБИРУ! ! НИБИРУУУУУУУ! ! !
И продължих да клеча с ръка на устата и ококорени изпълнени с радост очи, докато непознатия мъж ме гледаше с още по-голяма усмивка и видимо задоволство от реакцията ми.