Този сън изглеждаше съдбоносен

Първият ми сън за 2016 година беше определено необикновен. Тъй като не помня всичко от него ще започна някак.

Първо сънувах как виждам старинна карта, на която бяха изобразени два различни вертикални пътя по посока отдолу нагоре. Гласът на някаква висша сила ми беше възложил задача:да избера един от двата пътя и след това да напиша защо. Ако изберях правилния път душата ми щеше да продължи към важно духовно развитие, ако ли не, щеше да изчезне. Аз ги огледах, до всеки един по картата бяха разположени на групи различни цветове скъпоценни/полускъпоценни камъни и бяха написани стихове, които не помня. Избрах левия път. След това разбрах, че съм в стая с най-добрата ми приятелка и още 1-2 човека със същата задача. След като бяхме приключили с решението си закоментирахме кой в крайна сметка е правилния път. На стената бяха окачени няколко рокли и същият глас ни каза да вземем по една. Аз си бях харесала една червено-оранжева и я взех веднага.

В следващия миг бяхме навън и една учителка ни водеше през поле, а след това и през пътечките на някаква сграда приличаща на училище към този важен духовен урок, който ни предстоеше. Най-добрата ми приятелка все си изпускаше телефона . Накрая стигнахме до малък двор с други хора, чакащи на опашка за нещо, и хора насядали на пейки, гледащи приятелите им как танцуват брейк или нещо такова. Продължихме по малки стълби надолу и се оказахме под обстрел от страна на хора от гето.

Сетих се че гаджето на друга моя приятелка учи наблизо, затова се качих обратно по стълбите и го намерих да танцува заедно с другите. Не знам защо но после се върнах без него и без да съм го молила за помощ. Лошите не можаха да ни оцелят, но се отказаха и дойдоха да седнат до нас на стълбите. Тогава онзи глас ми каза да запомня кой от мен и приятелите ми къде седи, а аз седях най-близо до бандитите. Нещата се поуспокоиха така че решихме да се измъкваме. Гласът ми заръча и да запомня името на главния, този до когото седях. Затова му казах:"Чао, беше ми приятно, а аз бях Ани". Той отговори:"А аз бях Марто" и ме ритна по крака.

Ритнах го и аз, той беше луд и ме ядоса.
Мисля че по-нататък продължихме пак през някакво поле, а духовния урок за всеки поотделно щеше да започне когато висшите сили решат, а ние щяхме да го почувстваме като унес. . .
Мале, сега като го прочетох ми се струва шантав и едва ли някой ще се замисли над това . Не знам дали тук четат и хора, които наистина умеят да разгадават сънища, но ако има ще ми е интересно да чуя. Реших да загубя време да пиша тоя сън защото го усещах като нещо познато, нещо което съм правила и преди(карти, духовни уроци и т. н. ) и беше наистина по-различен от останалите ми. Надявам се ако не друго да ви е забавно