Объркана съм, помогнете ми

Започвам да си мисля за смъртта.

Мисля си, че там няма да ме боли вече. Объркана съм адски много. Помогнете ми.
Смъртта не е решение, отдай се на нещо, което ти харесва.

Малко късно прочетох тази изповед на Марияна 5, но ми се иска да и отговоря, защото изживявам тежка загуба на починалия си син при катастрофа преди 3 години. Бях упреквана от другия си син/като малък/, че обичам повече брат му/този когото загубихме/тъй като в повечето случаи родителите държим по отговорни по-големите си деца, когато има неразбирателство между тях, но в никакъв случай не си мисли, че родителите ти не те обичат! Не е така. Ако е бил по-малък, вниманието е било насочено повече към него, защото е по незащитен. А сега изживяват мъката си и така може би ти оставаш в сянка, но не е че не си обичана. Това е грозно и грешно да си мислиш. Повярвай ми.

Намери си работа, отдай се на нея. Трябва да се чувстваш ангажирана, така няма да ти е толкова гадно, а и покрай работата ще намериш нови приятелства.

Решението е просто, бъди смела и го предприеми. Вземи картата на Б-я, затвори очи и остави Бог да ти посочи мястото, на което ще отидеш. Това е просто, кратко и ясно и когато се посъвземеш, ще се върнеш в родния си край. Успех в пътуването, но наистина осъществи това пътуване.

Знам колко е трудно да загубиш любим човек, но животът продължава. Това са истъркани думи, но са много силни. Когато почина роднина, майка ми ми каза: Не плачи. Знай, че тя е на най-доброто и хубаво място. Сега аз казвам това на теб. А за семейството, поговори с най-близкия ти човек от тях. Сподели болката си, но пак казвам на човека, в който вярваш. Не посягай на живота си. Господ ти го е дал и само той може да ти го отнеме, когато дойде времето.

Моля ви, не мислете за смъртта. Брат ви сигурно е до вас и се надява, че няма да направите някоя глупост. Много се надявам, че с времето ще ви мине. Помнете - всичко е поправимо само докато сме на този свят. Сигурен съм, че като преживеете тази болка, ще станете по-силна и тогава Бог ще ви даде такава утеха, че ще се почувствате като възродена. Откъде знам ли? Майка ми се раздели със скъп за нея човек и като я гледах как се мъчи имах чувството, че душата ми се разкъсва. После тя ми каза, че като била в църквата - ей така да остане сама с Бога, изведнъж получила едно необикновено възприятие и видяла ангелите там (колкото и фантастично да звучи). Оттогава - ми каза тя - получих такова зареждане, което ми даде сили да преосмисля живота си и се почувствах блажена. Като чух това, нямате представа какво облекчение изпитах аз като син. Нека Бог да е с вас - вярвате или не - Той е винаги там - протегнал ръка и само чака да поеме вашата и да ви подкрепи със своето невидимо присъствие.

В това положение сте заради смъртта на брат Ви, но времето ще намали болката, а и Вашият брат е с Вас, не тъжете. Можете да го почувствате по миризмата на тялото му, парафюма му, а ако е пушил и по миризмата на цигарите му.

Нормално е да се чувствате така, след загубата на Вашия брат, но с течение на времето мъката ще намалее, не казвам, че ще забравите брат си - трябва да се научите да живеете за мига. Не се отчайвате, всичко ще се оправи, но трябва още малко време да мине. Зная го от собствен опит.