Объркана съм, помогнете ми

Момиче,преди 15 години загубих сина си.Имам дъщеря,която си въобразява,че мъртвите са по-важни от живите.Не е така.Мъката е едно,а обичта към близките друго.Вярвай,че за близките ти няма по-важен човек от теб в живота им.Мисля,че ти просто не разбираш тяхното душевно състояние.Сърцето ме боли ,че не разбирате.

В Гьрция можеш да си запишиш консултация с психиатьр, които са безплатни от здравната Каса. Мои приятели и познати, а и аз сьм ги ползвал-помага, не е срамно, а и по-добре да се обьрнеш кьм специалист, отколкото да се тьрси поиощ от форумите.

В живота на всички хора се случват такива неща - идин губи брат или сестра, друг губи родитгели или недай боже дете.Но пътят за всички е един - животът изисква от живитге да го живеят и да продължат напред въпреки всичко,Много е трудно това напред - починалият близък винаги ще липва и не е вярно, че времето лекува, просто свкваш със загубата,Заради себе си трябва да продължиш напред.Сигурно има и други хора, на които си нужна и полезна, Животът ни е единствен и сме длъжни да го живеем, А що се отнася до починалите близки те винаги ще бъдат в сърцето ти и за тях си има и определени дни в годината, на които им отдаваме своята почит и уважение.А на теб момиче желая много здраве и въпреки всичко радвай се на живота си , защото е единствен и уникален,

Стегни се ,смъртта е нещо нормално ,човек се ражда и умира няма безсмъртни!На 34 си поеми инициативата ,не си малка ,успех !

Може би трябва да поговориш за проблемите си с мъжа ти и с децата ти. те ще те изслушат когато другите ги няма.

Тежко ти е, питам се дали на останалите ни е леко, особено сега, като излезеш навън гледаш останали повече стари безпомощни хорица, болни колкото щеш, щъкаме немили - недраги. Да ти кажа малко ми се струва, че си глезана, абе я виж колко инвалиди ? Колко деца изоставени ? Трябва да преживееш това, отдай остатъка от живота си да грижиш за някой, било стар човек или дете, можеш да посетиш някой дом за изоставени деца. Знаеш ли колко радост ще ти донесе това, пък и съм сигурна, че брат ти там-горе ще се радва,защото знае, че макар за тебе да е умрял, той е жив в Господа. Горе главата, доброто трябва да надделее.

Здравейте. Благодаря на всички, които ми даваха съвети и на другите, които ме упрекваха в нещо. Не мога да забравя станалото и това е факт, всеки го знае. Искам да отговоря на ДАДА, но както на нея така и на всички. Не съм се самоубила, нито съм правила опит, все още сам жива, защото никога не съм се отказвала да се боря. Но само мога да кажа, че сега ми е още по - трудно и по - тежко, по - забравена от всякога и по - нещастна от всякога. Какво ли не направих само за да не мисля и да ми е по - леко, но нефсе получава. Преди време ви бях писала неща от моя живот и общо взето нищо не се е променило от тогава. Едни ми казваха да се отдам на бог, други да спортувам, трети да се запозная с нови хора и т.н. Е, какво да ви кажа ? Аз или съм карък или съм адски наивна, но все си страдам. Каквото и да ви напиша или кажа, май нищо няма да се промени, просто това ми е съдбата. Навсякъде на където и да се обърна има лъжи, лицемерие двуличие и т.н, долни неща. За съжаление не мога да разпозная вече кои са истинските хора, но то има ли такива вече ? Не искам да обидя никого, просто казвам мойта гледна точка/мойто мнение/. Аз също на всеки бих помогнала, на всеки, но на себе си не мога. Искам да се променя и да не ми пука, да не взимам всичко на вътре в душата си, но не мога. Ще оставя скайп, ако някой наистина иска да разбере повече за мен и как съм в момента: мима_783. Благодаря ви още веднъж за коментарите и подкрепата. Бъдете живи и здрави както вие така и вашите семейства.

Много ми се иска да разбера след като е минало доста време, как сега разсъждаваш ? Прочела си всички коментари, много те моля Марияна5, отговори ни, мисля, че и другите
се вълнуват, как си постъпила, какво мислиш ? Помогнахме ли ти ? Хайде отговори.