Въобразявам ли си или наистина ги видях?
Преди 1/2 години ми се случиха две неща, който ми бледнеят от паметта, но ги помня. Един ден реших да си подредя колекцията от стъклени бутилки и едната падна от рафта, без да се счупи. Наведох се да я взема и видях, че до мен стой мъж, който беше плешив и с голям белег на лицето като че ли беше белег от шито. Страшно много се уплаших погледнах през рамо, но никой нямаше до мен. Погледнах отново в бутилката и той си стой точно до мен и се взираше в мен. Аз пак се обърнах да видя през рано и ето, че пак го нямаше. Погледнах за 3-ти път към бутилката и него вече го нямаше.
В този момент се вцепених и изгубих ума и дума. Няколко дена след това ми се случи друга случка. Стоях пред огледалото и си решех косата, докато се загледах в десния ъгъл зад мен и видях жена със булчинска рокля, която издаваше звуци все едно плачеше и стене за някой или нещо. Обърнах се и не я видях, но продължавах да чувам тези звуци, който издаваше.
Погледнах в огледалото, а тя си стоеше съвсем спокойно, но вътре в мен една част искаше да побегне, а другата част изпитваше съжаление. Уплаших се и пребягах към стаята ми. След 30 минути стоене в моята стая реших да видя дали тя е все още там. Погледнах в огледалото към същото място и я нямаше. Не знам дали си въобразявам или това беше реално. Аз лично вярвам в задгробния живот.
В този момент се вцепених и изгубих ума и дума. Няколко дена след това ми се случи друга случка. Стоях пред огледалото и си решех косата, докато се загледах в десния ъгъл зад мен и видях жена със булчинска рокля, която издаваше звуци все едно плачеше и стене за някой или нещо. Обърнах се и не я видях, но продължавах да чувам тези звуци, който издаваше.
Погледнах в огледалото, а тя си стоеше съвсем спокойно, но вътре в мен една част искаше да побегне, а другата част изпитваше съжаление. Уплаших се и пребягах към стаята ми. След 30 минути стоене в моята стая реших да видя дали тя е все още там. Погледнах в огледалото към същото място и я нямаше. Не знам дали си въобразявам или това беше реално. Аз лично вярвам в задгробния живот.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.7
Общо гласували: 3
50
42
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари (8)
Изпрати
Щом ги и чуваш, сигурно е реално.
1
0
Здравей. Плод на въображението ти. Мен много ме е страх като съм сама вечер, вратата се затвори макар, че е от вятъра. Напръскай със светена вода и мини с тамян. Чувам стъпки по коридора, но съм забравила да се заключа и колкото и страх да изпитвам се налага да стана и да заключа.
1
0
На мен постоянно ми се случва когато пътувам за уверниситета и гледам през прозореца и виждам жена която плете убръщам се и няма никой до мен това е дарба mimito-3
1
0
силно се надявам да не ми се привижда и да не се дължи на психически проблем ... просто ме е страх от нещо,от което не мога да се предпазя
0
0
Na men sushto mi se e slychvalo neshto podobno,no sus sqnka na nqkakuv muj beshe nqkolko dena podred!
2
0
Това са духове от починали хора но не са намерили покой и се явяват понякога
6
3
А чисто и просто може да е психичен проблем. Гледай филма "Красив ум" и ще разбереш какво имам предвид.
5
4
Огледалата винаги са били врата към другия свят. Огледалата имат магическа сила, и не напразно много духове седят пред вратата и чакат,търсят нови жертви. Радвай се,че не те закачат, може и дарба да имаш да ги виждаш? Не се знае.
8
3
Много филми гледаш
6
6
не бъди сигурна ...
5
4