Кога да кажа истината на сина ми?
АнонименНовак
Здравейте имам един въпрос, който ме тормози всеки изминал ден. . . Става въпрос за това, че аз имам син на почти 6 годинки с неговия биологичен баща сме разделени. Биологичният му баща не полага абсолютно никакви грижи за момчето, даже никога не го е виждал. Още преди раждането се разделихме и с течение на обстоятелствата, отказва да поеме всякакви грижи за детето под обяснението, че това дете не било негово, а когато съм искала от него да направим днк тест той е отказвал под различни причини. Aбе с две думи бяга си от отговорност, но това е негов избор.
Та значи с този човек не поддържаме никаква връзка и мина време и естествено започнах нова връзка със сегашния ми партньор с него вече от две години сме женени и имаме дете и щастлив брак. Големия си казва тате на сегашния ми мъж и мъжа ми си го възприема като свое дете. Нямам проблем със семейството на мъжа ми всички много добре възприемат детето ми. НО знам, че един ден аз трябва да му кажа истината колкото и грозна да е тя.
Искам аз да му кажа истината и да не научи от някъде примерно от хората както в повечето случаи. Замислям се даже и за психолог, но съм леко резервирана все още. За това моля ви, помогнете и ми кажете кога и как да му кажа информацията и по какъв начин да го направя за да може детето да възприеме най малко травмиращо истината за неговия произход!
Та значи с този човек не поддържаме никаква връзка и мина време и естествено започнах нова връзка със сегашния ми партньор с него вече от две години сме женени и имаме дете и щастлив брак. Големия си казва тате на сегашния ми мъж и мъжа ми си го възприема като свое дете. Нямам проблем със семейството на мъжа ми всички много добре възприемат детето ми. НО знам, че един ден аз трябва да му кажа истината колкото и грозна да е тя.
Искам аз да му кажа истината и да не научи от някъде примерно от хората както в повечето случаи. Замислям се даже и за психолог, но съм леко резервирана все още. За това моля ви, помогнете и ми кажете кога и как да му кажа информацията и по какъв начин да го направя за да може детето да възприеме най малко травмиращо истината за неговия произход!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.7
Общо гласували: 3
52
41
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари (34)
Изпрати
Изчакай да пораснат,за да го осъзнаят,консултирай се с психолог.Аз случайно разбрах и бях в депресия,без да казвам че знам.Чувствах срам от майка си,бях срината,на около 12г.Много е деликатна темата.
0
0
Съветвай се с психолог. И др. Което е хората винаге реагират остро на такива истории. Съветвай се със специалист не слушай селските коментари тук. Щом си решила да му казваш на детето!
0
0
Обзтрелл Проваляте Даржавата
2
0
Как може да има такива маики които нямат да могат да датат на детето си през имее срамота Грешки На Природата Ко**а
0
5
относно коментарите ичко никога не е казвал на тези четири човека татко днес си е едно нормално будно и енергично дете.мнението е на психолога.някои ден о не от сега си знае мястото кото момчето на мама.да не говорим изобщо че днес сме семейство и дори чакаме и друго а ичко го възприема много зряло за възраста си с което е изумил всички около себе си!!!по принцип всички сме за психолог днес там е обаче проблема че никои не ходи при такъв заради обественото мнение.доказано е че такива дето най имат нужда от такъв пращат другите...
0
0
Прочетох коментара на Елеонора.Такъв тип реакция съм гледала много по филмите и винаги съм се изумявала.Защо наказваш така жестоко родителите си за това,че някой те е изоставил и пет пари не дава за теб? Те с какво са виновни за безотговорността на този някой? Защо не накажеш него,вместо тези,които винаги са те обичали,грижили са се за теб и са те подкрепяли? Отвръщаш им с омраза,затова, че са искали да предпазят психиката ти и не са ти казали за произхода ти.Ако ти бяха казали,с какво щеше да ти помогне това,щеше ли да се почувстваш по-добре? Ти си разстроена и гневна,но си го изкарваш на погрешните хора.Преди много години исках да осиновя дете,но не зависеше само от мен и не стана.Колко болка и несправедливост бих почувствала от поведение като твоето!
3
0
Аз нямам деца,но никога не бих казала.Винаги бих отричала.Защо да се всява смут,ревност,съмнение,недоверие в детската душа.То ще се почувства чуждо,при всеки отказ или наказание ще си мисли,че постъпват така с него,защото не е роден син.
2
1
Az licno sam jertva na tova neshto ne poznavax biologicniq si bashta dokato edin den toi sam me potarsi jiveq s povtorniq si bashta sashto.i maikami jiveem shtaslivo toi me gleda kato svoe dete neme lishava ot nishto ai sashto taka imam brat no nego naucih ot maika ami go kazvaha horata i vinagi kogato pitam maika. Tq kazvashe ce nee vqrno ce ni zavijdat ias i vqrvah taikato bqx malka no v.posledctvie porasnax vece i pocnah po cesto da cuwam tezi dumi ce Bashtami vsashtnost nemi e bashta i edin den se prebrax.ot daskalo i kazax na mama i tq se razplaka imi obqsni ce toi nee istinskiqt mi bashta as se razplakah izpadnax v depresiq NAMRAZIH GI nikoi nqma pravo da laje deteto si za podobno neshto makar to da e malko kolkoto po kasno tolkova po zle sega vece nee sashtoto v kashti gledam gi s omraza postoqno se karame postoqno natqkvam na maika i tq se cystva.vinovna.i s pravo nqmago predishniqt jivot vece ne jiiveem shtaslivo vseki den placa zatova Kolkoto i shtasliva da bada v misalta zatova me obiva MRAZQ GII MNOGO NIKOGA NQMA DAIM PROSTQ zashtoto as kogato gi pitax te kazvaha ce nee vqrno Zatova ce nepozvolqvai sashtoto da se sluci i s SINATI PRI.NEGO SHTEE PO TRUDNO ZASHTOTO E MOMCE nqma da.moje da go.preglatne ...!
10
5
