Истината между нас

Истината между нас
Здравейте! Това не е само моята история, но и моята изповед, която дълго не можах да кажа. Но истината е, че на част от Вас им се е случвало това:

Много дълго чаках да срещна някой, който да ми хареса от пръв поглед. И ето стана, но дали беше добра идея да се появиш точно ти? Ти, където ми завъртя главата от пръв поглед, ти където ме караше да не знам къде се намирам. С теб се запознахме на далечно място от нашите градове.

На другия край, където не съм и предполагала, че може да те срещна. С теб ми беше много приятно. Само като се сетя за твоята усмивка, колко беше прекрасен и всичко се обръща в мен-дори и днес, когато минаха пет месеца, откакто не съм те виждала, аз все още те обичам така, както в първия ден. Видяхме се, запознахме се, обичахме се, но за съжаление трябваше да се разделим. Няма смисъл, ние сме далеч един от друг.

Бяхме заедно само три дни, но те бяха най-хубавите в живота ми. Още си мисля за теб и не мога да те забравя. Много мразя разстоянието между нас, което ни раздели, дано не и завинаги. Много силно се надявам, че един ден животът отново ще ни срещне отново. Искам те пак, дори и след време, защото казват, че първата любов не се забравя никога! Колкото и нови връзки да имаме, аз винаги ще си мисля за теб. Казват, че недоизживяната любов винаги е жива. Аз сама ще те потърся след време, защото си важен за мен!

И накрая ще кажа
-ОБИЧАХ ТЕ, ОБИЧАМ ТЕ И ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ ВИНАГИ ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ, КАКВОТО И ДА СТАВА! [научи повече...]

Рейтинг

5
Общо 1 гласували
5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (4)

Хриси
Хриси
29.04.2015 21:24
Далеч от очите,далеч от сърцето!
0
0
Деани
Деани
12.02.2015 23:27
Всички тези думи все едно аз съм ги писала. Същото се случва и при мен. Само ще ти кажа да бъдеш силна !!!
3
0
Теди
Теди
26.01.2015 22:36
Видяли сте се, това е прекрасно! А сега, ако мога и аз да разкажа моята тъпа история. Преди 6 месеца се запознах с едно момче. Каза, че е от Русия, че е на 15. Само за това излъга. А останалото идваше от сърцето му, сигурна съм. И той бързо се влюби в мен, не знам как и защо, чудя се всеки ден. Та, след 3-4 месеца откакто се запознахме онлайн, почнах често да си мисля за него и почнах да се чудя дали не го харесвам. Сега, трябва да вмъкна, че харесвам друго момче, което ми е съученик и го харесвам сигурно вече от 2 години. Та, като дойде новото момче в живота ми, един месец дилема. И той го казваше, както всички останали - да избера момчето, с което се виждам всеки ден в училище. Но реших да предложа на онлайн момчето. И така, той беше щастлив, предполагам. Но накрая реши да спрем с това. И след нова Година не си пишем всеки ден както преди. На Нова Година реших, че да, трябва да продължа да си мисля за съученика ми. Защото го виждам всеки ден, мога да му се любувам, да го гледам как живее живота си и да знам, че той е там, наистина е там. За това ти предлагам да продължиш напред. Разстоянието е нещо важно, според мен. Разбира се, винаги има изключения. Но предполагам, че си младо момиче, недей си пропилява така „младините“. :д Чувствам се като баба. :д Но както и да е. Продължавай да си го обичаш. И аз обичам онлайн момчето, но не по този начин, по който той мен. Но винаги ще го държа в сърцето си.
2
1
mihala
mihala
16.01.2015 00:32
А ,не!!! Не си затривай живота и се насочи към подходящ човек.Щом е далече не можеш да очакваш вярност.Бъди уверена в това.Желая ти успех и продължи живота защото е един и е само твой.
2
0