Всичко изгоря в пламъците

Всичко започна в къщата на баба и дядо.
Аз и още няколко момичета (някои от тях ги познавах, други - не) бяхме седнали на тревата в градинката, така, че да образуваме кръг. Едно от познатите за мен момичета се наведе, избутвайки ме назад, за да прошепне нещо на близката ми приятелка. Явно бях застанала на ръба на градинката (реално, градинката няма ръб, но в съня си имах предчувствието, сякаш щях да падна), защото помолих двете момичета да не ме избутват. Отдръпвайки се, те ме изгледаха с кръвнишки погледи.

Както бяхме застанали в кръг, едно от момичетата (тази, с която вече от доста време редуваме фазите "приятелство" и "вражество") стана и каза, че ще ходи да си направи флеш. Станах редом с нея и я попитах как би успяла. Тя ми показа химикалка без мастило, с която би било невъзможно да си продупчиш ухото. Не я спрях и миг след това, тя беше при балкона на съседната къща и се опитваше да си пробие ухото.

За един миг, цялата къща беше пламнала.
Видях пожарникарската кола, самите пожарникари и димът, който беше намерил пътя си до стаите на нашата къща.
Почувствах гняв, толкова силен, че пренебрегнах факта, че къщата беше задимена. Влезнах вътре и започнах да псувам момичето с обиди, които не бих искала да конкретизирам. В гнева си не обърнах особено внимание на образа на дядо ми, подаващ се изпод димната завеса. Чух и смехът му, но както казах - не му обърнах особено внимание.

Загледах се в прозорците за да видя дали случайно някой ме е видях или чул. Разбрах, че всички прозорци бяха леко открехнати и осъзнах риска от това, момичето да ме чуе.

Веднага млъкнах. Строполих се на земята и заплаках.
Проверих в "търсачката" за значението на определени елементи от съня, но някои си противоречаха - някои са били знак на щастие, а други - на срам и тъга. Ако някой може да ми даде конкретно значение на съня, бих била много благодарна за помощта.