Този път беше през деня и тръгнахме из пътеките в градското гробище. Даскалицата по история ни беше казала, че има и от 1-вата Световна война. Бяхме си седнали и си приказвахме. Минаваше погребална процесия и ние запазихме тишина. Всички бяха в черно и бяха баби и дядовци. Аз започнах:
-А, а, а, а. . . . АПЧИХУ! -изгрухтях и естествено, всичко стана в сополи.
Всички, започнаха да се смеят като ненормални и избягахме.
-ИЗВИНЕТЕ! ! ! ! -извиках.
Знам, че беше неприлично. Но все пак. . . . . . .
Без обиди! ! [научи повече...]
-А, а, а, а. . . . АПЧИХУ! -изгрухтях и естествено, всичко стана в сополи.
Всички, започнаха да се смеят като ненормални и избягахме.
-ИЗВИНЕТЕ! ! ! ! -извиках.
Знам, че беше неприлично. Но все пак. . . . . . .
Без обиди! ! [научи повече...]
Коментари (1)