Вечният страх ме преследва
АнонименНовак
Здравейте. 
В началото на лятната ваканция (15 юни) се скарах с най-добрата си приятелка. Тя постоянно се държеше арогантно с мен и дружеше с мен само защото търсеше лична изгода от приятелството ни. Накратко - използваше ме. Един ден тя прекрачи границата и реших, че е не е редно да дружа с такъв човек. Прекратих всякакъв контакт с нея - не и се обаждах, не и писах съобщения и т. н.
Един ден бях решила да се обадя на една друга своя близка приятелка и да я попитам дали иска да излезем. Тя ми затвори телефона почти веднага след като и звъннах. Опитах се още два-три пъти, но тя отказваше да говори с мен. Казах си: "Какво пък толкова? Явно в момента е заета. "
След седмица пак се опитах да и звънна - случи се абсолютно същото.
Предполагам, че бившата ми "ндп" и е наговорила разни неща за мен, но лошото е, че само мога да гадая.
Всичко това се случи преди 2 месеца. През цялото това време, аз седях вкъщи, заключена в стаята си, сама. Всяка нощ плача, защото съм убедена, че скоро няма да намеря истински приятели. Никога няма да намеря хора, с които да споделям общи интереси.
А най-лошото е, че кавгите между родителите ми не ми дават да спя нощем, защото тъкмо когато тръгвам да заспивам, ги "чувам" как си викат един на друг.
Не мога да споделя страховете си на майка ми, защото ме е страх, че ще ми се развика (тя винаги търси причина да изкара гневът си на мен. ). Баща ми живее в чужбина и прекарвам малко време с него.
Също така се и притеснявам, защото догодина се местя в друго училище и сънищата ми ми внушават, че хората там ще ме мразят, ще ми се подиграват (както беше в 4-6 клас). Страхувам се от това да говоря с хора, които не познавам, и не знам какво ще правя.
Също така сънувам как майка ми ражда и как имаме пети член на семейството, а тази мисъл ме ужасява. Все пак не искам още един човек да бъде част от семейните ни проблеми, още повече едно малко бебе. . .
Като цяло - животът ми в момента е пълен Ад и си помислих, че като споделя тази своя история малко ще ми олекне.
Също така, благодаря на всеки, който е отделил от времето си, за да прочете това.
В началото на лятната ваканция (15 юни) се скарах с най-добрата си приятелка. Тя постоянно се държеше арогантно с мен и дружеше с мен само защото търсеше лична изгода от приятелството ни. Накратко - използваше ме. Един ден тя прекрачи границата и реших, че е не е редно да дружа с такъв човек. Прекратих всякакъв контакт с нея - не и се обаждах, не и писах съобщения и т. н.
Един ден бях решила да се обадя на една друга своя близка приятелка и да я попитам дали иска да излезем. Тя ми затвори телефона почти веднага след като и звъннах. Опитах се още два-три пъти, но тя отказваше да говори с мен. Казах си: "Какво пък толкова? Явно в момента е заета. "
След седмица пак се опитах да и звънна - случи се абсолютно същото.
Предполагам, че бившата ми "ндп" и е наговорила разни неща за мен, но лошото е, че само мога да гадая.
Всичко това се случи преди 2 месеца. През цялото това време, аз седях вкъщи, заключена в стаята си, сама. Всяка нощ плача, защото съм убедена, че скоро няма да намеря истински приятели. Никога няма да намеря хора, с които да споделям общи интереси.
А най-лошото е, че кавгите между родителите ми не ми дават да спя нощем, защото тъкмо когато тръгвам да заспивам, ги "чувам" как си викат един на друг.
Не мога да споделя страховете си на майка ми, защото ме е страх, че ще ми се развика (тя винаги търси причина да изкара гневът си на мен. ). Баща ми живее в чужбина и прекарвам малко време с него.
Също така се и притеснявам, защото догодина се местя в друго училище и сънищата ми ми внушават, че хората там ще ме мразят, ще ми се подиграват (както беше в 4-6 клас). Страхувам се от това да говоря с хора, които не познавам, и не знам какво ще правя.
Също така сънувам как майка ми ражда и как имаме пети член на семейството, а тази мисъл ме ужасява. Все пак не искам още един човек да бъде част от семейните ни проблеми, още повече едно малко бебе. . .
Като цяло - животът ми в момента е пълен Ад и си помислих, че като споделя тази своя история малко ще ми олекне.
Също така, благодаря на всеки, който е отделил от времето си, за да прочете това.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.7
Общо гласували: 3
52
41
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари (8)
Изпрати
А и също така и моето бившо ндп говореше зад гърба ми и приятелките,които ме зарязаха също.Но повечето се осъзнаха,но ндп-то ми-не.Има и съученици,с които не говоря често...Жал ми е за теб.В моята къща от 7 години има скандали между мама и баба.Но баба вече се промени,откакто пиеше хапчетата си.Сега всичбки сме приятели.Надявам се и при теб положението да се оправи.
1
0
Здравей,Поли!Аз съм Елена,на 12 години.Имах същия проблем.Сега разбрах,че това е нещо нормално в живота.От 1-4 клас се разбирах много с приятелите си,които познавах от 4 години,някои и от 5(от детската градина).Но в 5-ти клас,откакто навлязоха в пубертета се промениха.Скарах се с моята най-добра приятелка.Оказа се,че не ми е била съвсем истинска,ние се разбирахме,но после разбрах,че друго момиче,което познавам от детската градина е моята добра приятелка.Бившето ми ндп ме игнорира,завижда ми за успеха ми в училище и за красотата ми,това ми казаха едни приятелки.После още приятелки ме зарязаха,Някои се усъзнаха...общо взето тази година ми беше най-гадната.А сега моята сегашна най-добра приятелка,с която не можем да се разделим,се мести в училище,пълно с роми.Опитах се да я разобедя,защото съм ходилатам на коференция за 5-ти и 6-ти клас,но край.Много плаках и ми стана много мъчно.Затова напълно те разбирам.Аз започнах да игнорирам всички.Гледам си ученето,и сега ще ставам 6-ти клас,но съм в лятна ваканция,и уча за входните нива и началните уроци по всички предмети за 6-ти клас.Аз съм пълна отличничка,затова всички ми завиждат.Не се хваля,това е вярно..не е лесно да си известен но пък е приятно затова,че после ще сполучиш.Който учи,той ще сполучи.
1
0
Сега мойте приятелки ме зарязаха и съм много самотна
0
0
Здравей, Поли! И аз имам подобни проблеми, като твоите, така че напълно те разбирам. Искам да ти кажа да не се отчайваш и да не навеждаш глава! Много рядко се намират истински приятели, но се намират и когато ги откриеш ще видиш, че няма да си сама. Живота тепърва е пред теб! Приеми новото училище, като нов шанс да си намериш приятели. И прецебявай хората с които се сближаваш. На тази възраст всеки си има неговите проблеми, било то със семейство или приятели, а може и училище. Важното е да има с кой да ги споделиш. Затова използвай възможността от новото училище и не позволявай на никой да те използва и наранява! Имай търпение и ще видиш, че нещата ще се наредят.
Успех!
Успех!
3
0
Почувствах те много близка,защото и аз съм преживяла подобни разочарования и самота.И аз не получавах разбиране и подкрепа(духовна)от моята майка.От все сърце ти желая нещата в новото училище да се подредят по най-добрия за теб начин!
2
0
Честно казано, когато прочетох това се почувствах много гадно. Все пак ако имаш и други приятели които твоята "НДП" познава и им звънни. Ако и те направят същото, чак тогава се притеснявай. Но все пак до някъде бъди щастлива, че отиваш в ново училище и че ще се запознаеш с нови хора! А и какъв е шансът никой да не те хареса. има различни класове с различни деца, които може да те харесат.
П.П. Един съвет - намери си поне един приятел в училище, защото иначе няма да ти е никак комфортно! Ако си добър, добре изглеждащ, мил и честен човек - все ще се намери някого! Не е нужно да е момиче, може и момче :)
П.П. Един съвет - намери си поне един приятел в училище, защото иначе няма да ти е никак комфортно! Ако си добър, добре изглеждащ, мил и честен човек - все ще се намери някого! Не е нужно да е момиче, може и момче :)
0
0
миличката не се тормози :) случват се такива неща ще ти разкажа за една моя много добра приятелка :)
Такаа тукмо се бях преместила в др квартал и си търсех приятелии , тогава срешнах едномомиче с къса коса приличаше на момче и не беше мн хубава :Д:Д както и да е станахме си приятелки всеки ден излизахме заедносподеляхме иии тн . Ханах си гадже и не се промениха мн мн нещата излизахме си пак и дори ходихме на море аз тя моето тогавашно гадже и брат и и един мои съученик :д интересното е че много премеждия имах с родителите ми те не го харесваха и беше мн сложно както и да е това продължи година и гаджето ми и приятелката ми , междувременно и растеше косата хахах. На една нова година се скарах с гаджетоми и си тръгнах ,моята приятелка и брат и бяха там и останах .. минаха се няколко дни и пак се събрахме нооо пак се разделихме и познай ! те баха гаджета ..................... така че нз но не е толкова лошо да нямаш приятели защото не са истински ! дане ти пука сама си се развивай и да се оправят другите :):):)
Такаа тукмо се бях преместила в др квартал и си търсех приятелии , тогава срешнах едномомиче с къса коса приличаше на момче и не беше мн хубава :Д:Д както и да е станахме си приятелки всеки ден излизахме заедносподеляхме иии тн . Ханах си гадже и не се промениха мн мн нещата излизахме си пак и дори ходихме на море аз тя моето тогавашно гадже и брат и и един мои съученик :д интересното е че много премеждия имах с родителите ми те не го харесваха и беше мн сложно както и да е това продължи година и гаджето ми и приятелката ми , междувременно и растеше косата хахах. На една нова година се скарах с гаджетоми и си тръгнах ,моята приятелка и брат и бяха там и останах .. минаха се няколко дни и пак се събрахме нооо пак се разделихме и познай ! те баха гаджета ..................... така че нз но не е толкова лошо да нямаш приятели защото не са истински ! дане ти пука сама си се развивай и да се оправят другите :):):)
0
0
Поленце, мисля, че пишеш много хубаво и красиво за дете на твоята възраст. Само че някой(а може би никой) се е опитал да те подреди като пеленки. Пеленки, Поленце, в които се наакват, за да не се наакат другаде. Мисля, че мама щом си има пеленки, то е толкова лесно да им прибави и по едно бебенце.
Моето заключение е, че това не е хубаво, защото някой се нааква и ти несправедливо се страхуваш, и не дай боже и да се разболееш от някакви измислени заболявания. Ако ти се разболееш ще трябва да променим това. Но защо да чакаме?! Познаваш ли някоя пепелянчица? Защото на мене ми приличаш на една малка сладка пепелянчица, която се препича денем на любимата си полянка.
Моето заключение е, че това не е хубаво, защото някой се нааква и ти несправедливо се страхуваш, и не дай боже и да се разболееш от някакви измислени заболявания. Ако ти се разболееш ще трябва да променим това. Но защо да чакаме?! Познаваш ли някоя пепелянчица? Защото на мене ми приличаш на една малка сладка пепелянчица, която се препича денем на любимата си полянка.
4
0
Нищо не схванах.Но поне се чете забавно.
8
1
