Не съм за нея това, което е тя за мен

Здравейте
Пиша тук след съвет от моята приятелка, че ще ми помогне да се отърва от тежеста на проблемите ми. Боя се, че не знам откъде да започна и цялата история ще бъде дълга и блуткава.

Ще кажа няколко думи за менНа 25 съм, работя престижна и много отговорна работа, която също така има и много недостатъци. От там също идва голям товар от напрежение, което няма къде да разпусна

Напоследък започнаха да ми изтръпват крайниците, имам проблем с дишането и постоянно се чувствам сам, безсилен, безпомощен и жалък, като шофирам постоянно мисля за самоубийсто, постоянно имам чувството, че ще избухна и ще направя огромна глупост. Днес бях на лекар, защото състоянието ми беше тежко и съм понаплашен.

От година и половина имам приятелка, която ме е приела в дома си. Тя е всичко за мен, но от тук идват засилващите се проблеми в последно време. Двамата сме много привлекателни визуално, постоянно има натрапници и при двамата, но смея да твърдя, че никой досега от двама ни не е правил глупост и сме били верни един на друг.

От един месец нещо се случва - сякаш нещата, които чувствам, ме плашат и ме карат да се чувствам безсилен се случват и в отношението помежду ни. Между нас са непрестанни спорове за глупости, имам усещането, че вече съм на много заден план, често чувствам, че съм излишен. Знам, че вината е в двама ни. Тя е най-близкото ми същество, знае всичко за мен (има неща които ме тормозят и ще ме тормозят, които съм правил в миналото и не се гордея, имах проблем с алкохол, клиники, лечения, побойща, но съм осъзнат и от години живея кротко и правилно).

С времето почнах да се държа като нея, почнах да се дуя за глупости, почнах да правя фасони, почнах да се държа като кифла и женчо, станах нещо, коeто по принцип не бях. Обаче желанието ми към нея, фактът че тя е НАЙ-ВАЖНОТО МИ НЕЩО В ЖИВОТА се засилват. Желанието постоянно да я чувам, постоянно да я карам да прави правилните според мен неща, прекаления стремеж да съм нейния закрилник явно я задушиха.

Знам, че има за нея по-важни неща от мен, за което не я съдя, но ме побърква, че аз не съм за нея това, което е тя за мен. . Вече като има спор отстъпвам само и само да не се караме защото това ме побърква. Чувствам се в кръг без ИЗХОД, мисля да зарежа всичко до момента и да започна на чисто, да не отговарям със същото поведение, с което тя се отнася към мен, да я накарам отново да повярва в мен, да я накарам да разбере, че и двамата не сме безгрешни и да мислим по - глобално, защото любовта е нещо мащабно и не трябва да махаме тухла по тухла с дребните спорове, а да се държим заедно с хубави моменти и да наблягаме на хубавото във връзката ни, да не се вдълбаваме само за лошото и кусурите ни.

Знам, дълбоко в нея знае, че не сме безгрешни и че трябва да гледаме доброто в нас, за да можем да добавяме всеки ден по няколко тухлички в нашата любов!
Дали ще намеря изход от всичко , дали тя ще намери изхода с мен или всичко е ЕДИН ОГРОМЕН ЗАЛЪК за нас и няма да имам шанс да съм с мечтата на живота ми. . . .
Ще видим!