Чувам гласове
Здравейте. Преди седмица или две се случи нещо странно поне за мен. Не, не казвам, че е някакво паранормално явление или нещо подобно, (не вярвам в такива неща) но доста се изплаших понеже никога друг път не ми се е случвало нещо подобно. Та реших да споделя с вас, за да чуя вашето мнение по въпроса. Беше петък, сутринта, не бях на училище и още спях, когато изведнъж чух силен детски плач. Стреснах се и се събудих.
Тогава освен този плач започнах да чувам и други гласове. Не можех да разбера какво казваха, само знаех, че са много и ми се струваше, че идват от всички страни. В първия момент си помислих, че майка ми разговаря с баща ми в другата стая, но тогава погледнах часовника и видях, че часът беше 8:20, а по това време те са на работа. Станах от леглото, още изплашена и отворих вратата на стаята си и в този момент всичко утихна.
Гласовете просто спряха, на секундата, в която я отоврих. Проверих всички стаи и намерих само по - големия си брат, който спеше като пън. Обадих се на майка си и се уверих, че е на работа, а след това попитах и батко си; не бе чул нищо. Споделих с моята най - добра приятелка, а тя започна да се смее и да твърди, че полудявам; не го прие много на сериозно. Това бе доста странно за мен. Никога преди не ми се беше случвало нещо подобно. Ще се радвам да изразите мнението си; бих искала да го прочета. Дано приятелката ми не се окаже права и не полудявам наистина.
Тогава освен този плач започнах да чувам и други гласове. Не можех да разбера какво казваха, само знаех, че са много и ми се струваше, че идват от всички страни. В първия момент си помислих, че майка ми разговаря с баща ми в другата стая, но тогава погледнах часовника и видях, че часът беше 8:20, а по това време те са на работа. Станах от леглото, още изплашена и отворих вратата на стаята си и в този момент всичко утихна.
Гласовете просто спряха, на секундата, в която я отоврих. Проверих всички стаи и намерих само по - големия си брат, който спеше като пън. Обадих се на майка си и се уверих, че е на работа, а след това попитах и батко си; не бе чул нищо. Споделих с моята най - добра приятелка, а тя започна да се смее и да твърди, че полудявам; не го прие много на сериозно. Това бе доста странно за мен. Никога преди не ми се беше случвало нещо подобно. Ще се радвам да изразите мнението си; бих искала да го прочета. Дано приятелката ми не се окаже права и не полудявам наистина.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.8
Общо гласували: 6
51
43
32
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари (15)
Изпрати
Фани та отиди на доктор и стига си ни лъгала
1
3
Били са съседите ти при мен става същото и понякога по-зле, защото надуват чалга и говорят ужасно силно
0
1
когато прочетох тази история реших скоро да напиша всичко за страха за да разберат всички които четат този блог да разберат защо стават такива случки такаче очакваите историята през месец септеври 2014 гидина
0
0
И аз имам подобни случаи. Веднъж нашите бяха на банкет и вечерта някой извика името ми,гласът беше подобен на майка ми, а когато я попитах по телефона дали е тя, се оказа че не е .. Бях чувала че това са самодивите, бабешки приказки.. ;д :) Но моята приятелка също вижда и чува, на двете редовно почти ни се случват странни неща, за това всеки каквото вижда, това че приятелката ти не вярва, означава че никога не е виждала или чувала. Все пак сподели си историята с някой, когото е виждал. :)
1
0
Не си първата на която се случва.И на мен ми се е случвало.Може би ти се случва защото мислиш за хора които са починали.
0
0
Може да са били съседите
0
0
нее кои знае кво .....
0
0
Може да си чула хора от улицата. При някой случай не си луда.
0
0