Животът ти е гаден Помисли пак

да!хората днес ,даже не разбират смисъла на думите!хвърлят любовта си за 5 лева в коша,даже не разбират усещането за това чувство!за тях е важно да бъдат обичани т.е.пак да получават!системата в която живеем ни превръща от духовни същества в скотове,чиито мечти почват от рекламния слогън и свършват до вещите които притежаваме!Истинският звяр не са парите,църквата или тайните организации,истинския звяр сме ние!-защото нашите мисли правят нашия свят,ние определяме бита си!всеки ден виждам самозабравили се хора,хора които демонстрират самочувствие за качества които са изкуствено инсталирани във нашето съзнание!няма я хармонията между нас,имаме език но не можем да говорим,унищожаваме всичо ценно и живо в жалките си опити да преследваме празни лишени от стойност неща,само за да задоволим собствения си аз и страха от това как ще бъдем оценени от другите!седнете и помислете какво всъщност притежавате?и дали вие го притежавате или то вас?

Не ти трябват никакви лекари, Алекс. :) Единствено трябва да откриеш корена на болестта и да я отстраниш. Болестта не е нещо лошо. Тя е наш приятел и ни показва къде грешим и какво трябва да променим във себе си. Емоционалните проблеми предизвикват дадена болест. Ще ти дам пример: Работиш нещо, което не ти харесва и не след дълго се разболяваш от дадена болест. Или щастливо оженен мъж заварва жена си в изневяра, но не прави нищо по въпроса, в случая страда. И нищо чудно, че не след дълго се разболява от сърце!
Препоръчвам ти книгата "Анатомия на духа" на Мис Каролайн, за да разбереш за какво ти говоря.
И също така горещо поръчвам книгата на Ян ван Хелсинг "Децата на новото хилядолетие". Има ги безплагно в интернета. :)
Успех!

Честно казано да и аз мислех ,че като нямам айфон или друга известна електроника ще се самоубия! Мислех че най - важното е да си като другите да не си различен (бях и расистка ) ,но си бях счупила крака и разбрах кое е най - важното нещо - здравето!Затова се опитвам да помагам колкото и с каквото мога - дали благотворителност,дали обществено полезен труд.... Наистина съжалявам за мъките ви господин Алекс ,но също както вие и аз имам огромни мъки с болниците!Една от болестите ми е слаба костна система ,защото като малка ако пиех мляко щях да умра и точно когато костите ми се развиваха (и трябваше да приемам много витамини) не пиех мляко и не приемах нужните витамини ,защото щях да умра!Поне вие знаете ,че имате анемия ,а мен ме бяха отписали всички професионални доктори в София и казваха на майка ми че съм щяла да умра!Но тя сама откри какво ми е - бях алергична от тестени изделия.Така че моля ви не спорете кой е изживял повече мъки и кой не ,защото има хора който са с по - лошо положение от вас! :) Нито казвам ,че вашата болест е маловажна ,но съм преминала през много мъки през живота си който са много ,много ,много тежки!

Искрено съжалявам че имате анемия. А мислите ли че лекарите в Германия и Италия са по добри?

Парите не облагородяват хората,а ги превръщат в кучета,а пък и другият основен проблем е консуматорското мислене на самото общество.Пък и в днешния свят голяма част от хората са материалисти,мислят си,че желаят нещо,но когато го получат откриват,че не е било чак толкова силно желано, искат нещо друго което до преди това не са разбирали и така се завъртат в порочния кръг на алчността и материализма.

Живеем живота си, за да стигнем до наша собствена философия, която да следваме.Да, мъка по света има много. Преди две години изгубих баща ми, дядо ми умря на пети, този месец, но аз се държа, плача всеки ден, заради притеснение за изпитите, заради някой стар спомен, заради някоя твърде красива песен, заради нещо, което съм видяла или просто нещо, незнайно какво, ме човърка отвътре.
Аз съм разбрала от сравнително краткия си живот това: "Твърде хубаво не води до хубаво." Винаги можеш да паднеш, не винаги можеш да се изкачиш, това е. Хора се самоубиват, защото нещо не е наред и те не могат да го понесат. Знаете ли, една загуба може да те замисли зали искаш да живееш. Ако майка ми я нямаше, и аз щях да се самоубия. И не го казвам, защото искам съжаление, а за да ви покажа, че винаги можеш да сложиш край. Някой от вас би ли го направил? Не? Ето, значи животът ви не е толкова ужасен, че да се откажете от него. Той трябва да си помисли пак? Аз или ти? (не те нападам, това е моят начин да те мотивирам някак)

аз винаги дарявам пари и дрехи на фондации за деца в приут и опазването на околната среда когато съм очаствала в такива митинги той иска да каже че не трябва да сме алчни а да помагаме с каквото можем защото има хора които умират за един залък

Не казвам че това което си написал не е вярно, нито омаловажавам страданията ти. Но също така вярвам, че ако имахме пари,аз и семейството ми нямаше да преживеем тези мъки. Наистина не трябва да е така, не е редно, но е факт - парите са се превърнали в много важен прецедент в нашия живот. Обаче не мога да отрека, че както почти всичко на този свят зависи от хората. Не ми казвай, че и най-големия бедняк, ако иска, няма да намери пари и няма да си купи дрога, или че няма богати и човечни хора, защото повярвай ми има. Зависи много от характера и нравственото достойнство на човека.
Когато ми стане много гадно си спомням за нещо което сама си формулирах за да ми е от полза в такива моменти. Понятието за "златната среда". Където и да си, с когото и да бъдеш, каквото и да правиш, както и да се чувстваш никога не забравяй, че винаги има колкото по-добре толкова и по-зле. И както можеш да бъдеш милиардер, мис вселена, или и двете в едно, така лесно можеш да си изпаднал на дъното, нищожен, не дай боже и болен, без приятели и семейството които да те подкрепят. Представете си всичко това като една стълба, по която вървим и нито надолу нито нагоре се виждат краищата. Качваме се стъпало напред и вече зарадвани, поглеждаме как горе се появява още едно стъпало,още едно препятствие, което трябва да прекосим. Или когато в живота ни стане нещо лошо и паднем с две стъпала назад, на края се появяват още две стъпала,за да ни напомнят, че там също има хора, които са преживели нещо още по-лошо, за да не се отпускаме. Това е, цял живот крачим по тази безкрайна стълба, загубени и слепи...уморени. Живота не е справедлив и никога не е бил. Но трябва да се изживее, няма как.