Тайната на Римската порта към Ада вече е разкрита

Хиераполис

В древността римляните изпитвали страхопочитание към храма Хиераполис, разположен на територията на съвременна Турция. Причината е, че всяко живо същество, прекрачило прага, умирало. Изключение правели единствено посветените жреци.

Мястото е било известно като Пещерата на Плутон или Дверите на ада. Там често се правели жертвоприношения, като бикове, птици и други животни падали мъртви минути след като се доближат до това поле.

Древните смятали, че тази пещера е вход към подземния свят и затова я нарекли Пещерата на Плутон, който е богът на подземното царство. Единствено жреците излизали живи, а по техни думи това се случвало чрез ритуали, защитаващи ги от дъха на смъртта.

Посетителите можели да наблюдават жертвоприношенията от безопасно разстояние. Около входа на пещерата били разположени специални трибуни за публиката.

Пещерата на Плутон

Римският писател и историк Плиний Стари описвал феномена като Клоаката на Харон – митичният лодкар, който отвеждал душите на починалите през река Стикс. Векове по-късно обаче учените смятат, че са открили отговора на тази загадка.

Екип от италиански археолози твърди пред изданието Journal of Archaeological and Anthropological Sciences, че са открили огромен ров в някогашния храм, от който се отделя голямо количество въглероден диосид. Само минути такава силна концентрация на опасния въздух действа смъртоносно.

Портативният анализ е показал, че на входа нивата на CO2 достигат 53%, а по-навътре в пещерата вече са 91%.

Дверите на Ада

Всяко живо същество започва да се трови при концентрация от над 5% CO2, коментира Харди Пфанц. При дълъг престой при нива над 7% CO2 води до замайване и тахикардия.

Затова няма нищо чудно, че животните, влизащи в пещерата, са умирали само след няколко минути. Феноменът с оживяващите жреци също не е никакъв феномен, твърдят изследователите.

Пфанц смята, че жреците са съзнавали съществуването на газ и са знаели, че концентрацията му варира в различните часове на денонощието.

Скорошни проучвания, при които са правени измервания на нивата на въглеродния двуокис за дълъг период от време, констатират, че то е особено високо по зазоряване и здрачаване, тъй като слънчевата светлина го разпръсква.

Рейтинг

3
Общо 1 гласували
5 0
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари