Вуду митове и легенди

Вуду

Всички сме чували за ужасяващите вуду магии, в които някой боде кукли с игли и възкресява мъртвите под формата на зомбита. Документираните истории убеждават човечеството в съществуването на тези практики. Истината обаче е доста по-различна.

Историята на вуду е неделима част от историята на Хаити. Всичко започва с африканците, преминава през успешното движение за независимост и оцелява чак до наши дни. Днес културата на вуду на практика продължава да управлява селските райони на карибската държава.

Първият, който се посвещава на изучаването на зомбитата и вуду религията, е харвардският учен Уейд Дейвис. Той пристига в Хаити през 1982 година и съчетава антропологичното изследване със забележително лично приключение. Той запомня Хаити с поговорката: Никога не посягай към отворена бутилка в непознат храм. Книгата за преживяното в Хаити вдъхновява хорър легендата Уес Крейвън да я екранизира през 1988 г.

Митовете и легендите за вуду куклите не спират да ни вълнуват и до днес. За да разберем по-добре тази мистична практика, е добре да знаем кое от казаното е истина и кое – легенда.

Вуду произхожда от Западна Африка, но намира стабилна почва в Ню Орлиънс. Търговията с роби започва през 16-ти век. Тогава милиони африканци са транспортирани срещу волята им до острови в Карибския басейн като Хаити. Там те се превръщат в роби. Те носят със себе си своите местни традиции. И въпреки че им е забранено да практикуват религията си, те намират начин да комбинират римокатолическата вяра на робовладелците със собствените си религиозни традиции. Това води до формирането на познатото ни днес вуду, водун или вудун.

Вуду се практикува с кукла. Най-често свързваме вуду с човек, който боде кукла с игла. Подобни кукли се използват много по-рано в други култури и религиозни системи. Практикуващите вуду също имат кукли, но ги използват, за да привлекат дадени духове.

Жертвоприношение на хора

Вуду кукла

Принасянето на човешки жертви всъщност напълно противоречи на моралния кодекс на вуду. Митът е измислен от хората, страхуващи се от потайното практикуване на вуду, което предизвиква недоверие и страх. Концепцията на практиката изключва вредата върху други хора.

Вуду се подчинява на Сатаната. Дълбоко вкорененото мнение, че вуду е зъл култ, е измислица. Практиката няма нищо общо със сатанизма и се доближава много повече до официалните религии като християнство и мюсюлманство.

Вуду е монотеистична религия и има създадена митология въз основа на група от духове, които управляват естествения свят, подобна на тази в индуизма. Основна цел на вуду практиките е да се достигне до състояние на нирвана като в будизма. Поклонниците отдават почит към предците си, което пък е сравнимо с японския шинтоизъм. Обобщено вуду е комбинация от племенни религии от Западна Африка и римокатолицизъм.

Вуду и зомбитата

Зомби

Митът, че вудуистите могат да връщат мъртвите обратно към живота под фирмата на зомбита, се заражда през 30-те години на миналия век. Причината са филмите, които се правят в Холивуд. Всичко идва от практиката на зомбификация, което всъщност е вид социален контрол. Той се използва като форма на екстремно наказание. Зомбификацията съществува, но хаитското разбиране за зомби е много различно от това на западната култура. На острова никой не се страхува от зомбитата, а от това, че самите те могат да се превърнат в такива.

5
Общо 1 гласували
5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати