На огромната площ от 60 000 квадратни километра в Бенгалския залив на Индийския океан учените са открили нова мъртва зона. Тя започва от 100 и достига до 400 метра дълбочина.
Районът е 10 пъти по-беден на кислород от останалите слоеве на океана, които са наситени с въздух. Бенгалският залив е един от най-населените с морски живот участъци и разширяване на мъртвата зона в него не се очакваше.
Лора Бростов от института Макс Планк обяснява този феномен със засилващото се глобалното затопляне. Тя твърди, че подобни райони все по-често се откриват в Световния океан.
Според най-популярната научна теза мъртвите зони зачестяват, понеже във водата попадат големи количества азотни изпарения от селскостопанските торове, съобщава ИТАР-ТАСС.
Подобни мъртви зони вече са регистрирани по западните брегове на Северна и Южна Америка. В тези райони от Световния океан е невъзможно съществуването дори на микроорганизми, тъй като концентрацията на азот е прекалено висока и убива всичко.
Преди 2 години подобна мъртва зона бе открита и в Мексикансия залив, като тя се разпростира на 13 000 километра. В близост до този участък се намират земеделски земи, от които се изхвърлят големи количества селскостопански торове, а това убива морския живот в близост, категорични са учените.
Човешката дейност все по-ясно се отразява на планетата ни, като междувременно Международният съюз за опазване на природата сигнализира за застрашаващо намаляване на полярните мечки.
В резултата на глобалното затопляне е започнало силно топене на ледовете в района на Арктика и тъй като ледниците са пряко свързани с живота на белите мечки, тяхната численост е започнала да намалява тенденциозно през последните три десетилетия.
Ако не бъдат предприети някакви мерки, се очаква намаляване на популацията на мечките с 35% през следващите 35 години, категорични са изследователите.
