В Индия съществува старо суеверие, според което, когато една жена овдовее, тя трябва да се хвърли в огъня, където по обичай изгарят тялото на мъртвия ѝ съпруг. Остане ли жива, не я чака лека съдба.
За обществото не е значение дали тя има деца, които ще остави сираци след ритуалното самоубийство. Според техните правила съпругата няма право да продължи живота си, след като мъжът ѝ е починал.
Момичетата в Индия от малки се учат да бъдат добри съпруги, за да домакинстват и да се грижат за съпрузите си. Внушава им се също, че без мъжете си те са безполезни.
Счита се, че вдовците носят лош късмет и ако откажат да се самоубият след кончината на мъжа си, те са изгонени от населеното място, което са обитавали.
Повечето жени в Индия са необразовани и за да се препитават, те просят или проституират. Предлагат също и домакински услуги, но рядко са наемани, имайки предвид, че са вдовици. Тези жени са и най-честта жертва на изнасилване.
Повечето момичета в страната са омъжени още в тинейджърска възраст и нерядко се случва някои от тях да останат вдовици на 20 години.
Те нямат право да виждат собствените си деца или да се върнат при родителите си след смъртта на съпруга.
По непотвърдени данни вдовиците в страната са около 40 милиона и по неясна засега причина голяма част от тях идват в град Вриндаван. Тези жени идват от различни краища на Индия.
Обществото от женски род започва да се обръща към тях в среден род, внушавайки им, че са безполови същества. На места ги наричат и жени, изяли съпруга си.
Понеже не ги очаква лека съдба, повечето от тях избират да сложат край на живота си малко след като половинката им почине, въпреки че официално това суеверие се смята за преустановено.
