За съществуването на десета планета в нашата Слънчева система се знае отдавна, но по някаква причина властите в цял свят предпочитат това да не става общоизвестен факт. Нейното име е Нибиру.
Смята се, че първите, които са дали подробно описание на планетите в Слънчевата система, са още древните Шумери, които обитавали земите в Месопотамия.
Шумерските учени смятали, че нашата система се състои не от девет планети, както твърдят съвременните астролози, а от десет, като десетата е именно Нибиру.
Тайнствената планета, за която се споменава още в древните клинописи, има огненочервен цвят и маса, която надвишава земната пет пъти. Тя се намира в най-отдалечения край на галактиката и се движи по силно изтеглена елиптична орбита.
На всеки 3600 години планетата Нибиру се приближава максимално до Земята и тогава на нашата планета се наблюдават големи катаклизми като драстични климатични промени, природни бедствия, военни конфликти и др.
Въпреки че редица съвременни учени отричат съществуването на Нибиру, редица техни колеги не се притесняват да изнесат данни, които потвърждават, че такава планета действително е част от нашата слънчева система.
Един от пионерите в това отношение е калифорнийският учен Джоузеф Брейди, който през 1972 г. стига до извода, че една, неидентифицирана до онзи момент, планета влияе върху гравитацията и елиптичната орбита на Халеевата комета.
Именно влиянието, което Нибиру оказва, върху пътя на Халеевата комета, позволява да се изчисли и нейната маса, която е около 5 пъти по-голяма от земната.
Брейди също така установява, че орбитата на Нибиру преминава далеч отвъд орбитата на Нептун, който към момента се счита за най-отдалечената планета от Слънцето (тук не включваме Плутон, който според промяната на дефиницията за планети през 2004 година беше изваден от списъка и сега се смята за планета-джудже или плутоид).
Откритието на Джоузеф Брейди се потвърждава през 1983 г. и от НАСА. Като доказателства за съществуването на тайнствената планета дават данни, получени от инфрачервения спътник IRAS, който е изстрелян по-рано същата година.
Според получените от спътника данни Нибиру се намира на разстояние 4-7 милиарда километра след орбитата на Плутон или е т.нар. тъмна звезда, която е отдалечена от Слънчевата система на цели 80 милиарда километра.
Като по-вероятен се сочи първият вариант, защото гравитацията на Нибиру оказва влияние върху орбиталното движение на някои от планетите в Слънчевата система.
