Учени от НАСА най-накрая откриха какво е превърнало Марс в безплоден и безжизнен свят. Последни проучвания показват, че соларни ветрове, идващи от Слънцето, постепенно са изпарили атмосферата и водата от Червената планета.
Експертите от Космическата агенция дори твърдят, че този процес продължава и днес, като наблюдението му в реално време може да покаже много необясними досега неща за четвъртата планета от Слънцето като нейната история, еволюция и евентуално начин тя да бъде населена.
Днес атмосферата на Марс е с около 100 пъти по-тънка от тази на Земята и е съставена предимно от въглероден двуокис. Въпреки това, преди около 4.2 милиарда години Червената планета е имала много по-дебела атмосфера, като климатът е бил топъл и влажен, подобно този на нашата планета.
Нещо обаче се е случило с магнитното поле, обграждащо планетата, което от своя страна е позволило океанският свят, какъвто е бил Марс, да се превърне в познатата ни днес червена пустош. Без тази защита изпепеляващите ветрове, идващи откъм Слънцето, буквално изпепелили повърхността на планетата.
Слънчевият вятър има температура над един милион градуса по Целзий и е толкова горещ, че гравитацията на Слънцето не може да го задържи.
Соларните течения пътуват във всички посоки на звездната ни система със скорост 800 километра в секунда. Всяка планета в Слънчевата система е изложена на влиянието на този поривист вятър, но магнитните полета и дебелата атмосфера я предпазват.
Днес тънкият горен пласт на повърхността на Марс не може да задържи топлина на планетата и средната температура там е около минус 60 градуса.
Констатациите са направени от мисията на сателита Мейвън, който е бил в орбита около Червената планета, за да се опита да разбере какво се е случило с въздуха на Марс. Именно чрез данните, изпратени от него, експертите от НАСА успели да разберат какво се е случило с планетата.
Днес Марс губи около 100 грама от атмосферата си на всяка една секунда. Учените са изчислили, че ако процесът продължи, планетата ще остане без никакъв защитен слой срещу Слънцето в следващите 35 милиона години, което е пренебрежително кратък срок за процесите, случващи се в галактиката.
