Български екип начело с младия българския докторант по астрофизика в Софийския университет Александър Куртенков направи уникално астрономическо откритие. Екипът учени засече и проследи един от най-рядко срещаните космически обекти – червена нова.
Червената нова е наречена M31N 2015-01a. В историята на изучаването на Космоса до момента заедно с нея са наблюдавани едва 10 такива нови. Първата е засечена през 1988 година в Андромеда, където се намира и сегашната. Това прави новооткрития обект изключително ценен за изучаването на физиката на червените нови.
M31N 2015-01a е първото подобно явление, което науката наблюдава от 26 години насам, и е похвално, че именно роден екип стои зад откритието. Александър Куртенков проследява избухването в галактиката Андромеда (М31) по сигнал на роботизираните руски телескопи MASTER и с помощта на телескопите в НАО Рожен. Той го регистрира на 13 януари тази година.
В началото екипът предполага, че избухването е класическа нова, каквито се наблюдават по 15 в Андромеда на година. В процеса на наблюдение обаче се оказва, че става въпрос за изключително рядко срещан обект - червена нова. След оповестяване на откритието към българския екип се включват още 20 астронома от 9 държави.
Интернационалният екип печели наблюдателно време на 9 телескопа, разположени в цял свят, като най-големи са тези в Испания и Русия. Това е много значимо постижение, тъй като големите международни обсерватории отдават съоръженията си за научните цели на астрономи, само когато това е предварително одобрено като изключително важно.
Резултатите от наблюденията бяха публикувани в едно от най-престижните астрономически издания Astronomy & Astrophysics. В първите дни на избухването си M31N 2015-01a бе 1 милион пъти по-мощна от слънцето и 500 пъти по-голяма. Голямото разстояние, на което се намира обаче – 2.5 милиона години, не позволява да я видим в пълния и блясък с просто око.
Един от интересните факти, които правят впечатление е, че в първите си месеци температурата на повърхността на червената звезда пада от 7200 до 4100 градуса по Целзий. През следващите месеци тя продължава да пада с още по-бързи темпове. Изследванията продължават и до днес.
