Огромна колекция от животински кости на възраст от 60 хиляди години бе открита дълбоко в планината Урал в руската република Башкирия. Намерените повече от 500 праисторически останки са на отдавна изчезналия гигантски пещерен лъв, обитавал в миналото планините на Европа.
Костите са открити в пещера, наричана от местните жители Иманай. Находката е най-голямото по рода си скупчване на кости на някогашното страшилище, откривани въобще. Това, което обаче привлякло вниманието на учените, било, че анализирайки фрактурите по костите, се оказало, че лъвовете били принесени в жертва от първобитните хора, живеещи в този район.
Животните са живели по едно и също време с неандерталците и дори били изобразени в пещерни рисунки от прародителите на човека. Въпреки името им учените са доказали, че пещерните лъвове не са живеели вътре пещерите. Вместо това древните котки се хранели с пещерни мечки, като крадели техните малки от пещерите през последния Европейски ледников период. След отдръпването на ледовете огромният хищник изчезнал.
Костите са на пет или шест лъва. Открити са на 91 метра навътре в пещерата около огромен камък, приличащ на олтар. Не е нормално за гигантските лъвове да рискуват, като навлизат толкова дълбоко в една пещера, каза водещият на експедицията Павел Костинцев от Института по археология в Екатеринбург. - Смятаме, че пещерата е имала религиозно значение за древния човек и че животните били умъртвявани в името на боговете, въпреки че имената на тези богове и религиозните обреди на неандерталците са ни напълно неизвестни, добавя още той.
В друга пещера, този път в Южен Урал, руски изследователи преди по-малко от година откриха череп на пещерна мечка, прободен с древно копие. Оръжието било направено от кремък и изписано с непознати знаци.
Археолозите не са намерили и в двете пещери следи от живот, като това им дава основание да смятат, че те са служили единствено за храмове. Друго доказателство за това е, че животните са били убити, но не и изядени.
Върховете на копия са единственият признак на човешката дейност, което също е доста странно, казва Костинцев. Ако хората са живели в тези пещера, със сигурност трябваше да открием досега следи от тях, добавя той.
Пещерата е била обитавана повече от 30 века. Последните изследвани слоеве са датирани на 30 хилядолетия, а най-долните, където са открити и костите на лъвовете, са на 60 хиляди години.
Може би открихме най-стария храм в света, казва Костинцев. Той е убеден, че откритията тепърва предстоят, след като новият археологически сезон бъде открит следващото лято.
