Макар и учените да твърдят, че светкавиците не се стоварват два пъти на едно и също място, това не важи за езерото Маракайо във Венецуела. Всяка година над малкия воден басейн, разположен в подножието на Андите, се стоварват по 1.2 милиона гръмотевици.
Уникалният природен феномен се превърнал от десетилетия в магнит не само за наелектризирания гняв на природата, а и за милиони туристи от цял свят.
В района, в който се намира езерото, тече една от най-големите реки в латиноамериканската страна – Кататумбо, която се влива в езерото Маракайо (Маракайбо). Има бури през 260 дни в годината.
Местни учени с точност са изчислили, че при всяка разразила се стихия приблизително по 28 светкавици в минута се стоварват върху водната повърхност. Бурите, вилнеещи над езерото, са толкова мощни, че могат да бъдат видени на разстояние от 400 километра.
Няколко са теориите за причините, поради които районът на езерото Маракайо се е превърнал в истински кипящ котел от бури.
Едната е, че силните ветрове, които фучат около езерото, помагат за формиране на облаци, когато ветровете се срещнат над Андите. Други пък залагат на мочурищата, които освобождават газ метан. Топографията на района е уникална.
Според най-разпространената теория бушуващият бяс на природата се дължи на разположението на езерото. Водният басейн е обграден от планини, които улавят горещите ветрове. Тези горещи ветрове се сблъскват със студените си събратя, които се спускат от Андите.
Учените смятат, че именно взаимодействието между топлите и студените въздушни течения образува гръмотевични бури, които произвеждат по 28 светкавици всяка минута.
Според специалистите отделяната при този феномен енергия е толкова голяма, че може да захрани осветлението в цяла Латинска Америка.
Самите бури са един от символите на Венецуела. Светкавицата присъства в химна на щата Сулиа, в който влиза районът около езерото на гръмотевиците Маракайо.
