Страхът, както и смехът, са... заразни, твърдят холандски учени. Те наблюдавали реакциите на групи хора в продължение на шест месеца и установили, че тези две състояния се предават като истинска зараза – от човек на човек.
Страхът се усеща не с очите, с които гледаме уплашената физиономия на някого, нито пък с ушите, които чуват крясъците му. Страхът ни връща хилядолетия назад, защото го усещаме... с носа си. Като истински животни съвременните хора успяват да доловят с чувствителната част на тялото си феромоните, които излъчва уплашеният човек.
Трудно може да се опише на какво точно мирише страхът, но специфичната му миризма действа на хората на подсъзнателно ниво. Без да разбираме защо, ние усещаме страха на другия човек и той се предава и на нас. С това учените обясняват състоянията, в които изпитваме абсолютно безпричинен страх. Това се получава, защото близо до нас е имало силно уплашен човек.
Смехът също е заразен. Достатъчно е някой около нас да се смее на изключително глупав виц или история и ние, без сами да го искаме, започваме да се смеем или поне се усмихваме. Доказано е, че когато хората гледат комедия сами, се смеят с 30 на сто по-малко, отколкото ако я гледат с други.
Един от най-куриозните случаи, свързани със смях, е регистриран през 1962 г. в Танзания. Три ученички от една от гимназиите се „разболяли” от неконтролиран смях, който не преставал в продължение на часове. След един ден 70 на сто от учениците в училището не можели да спрат да се смеят безпричинно.
