Мълниите убиват по десетина души годишно в европейските страни. Такава точност на уцелване на мълниите напълно могат да бъдат сравнени с куршуми по време на война.
Мълниите всъщност представляват токов разряд с мощност до 3 милиарда джаула, който се движи от облак надолу със скорост 160—1600 км/с по йонизиран въздушен канал с температура на плазмата до 30 000 градуса. Диаметърът на въздушния канал е 1, 27 см, който е обрамчен от корона от 3 до 6 метра. Мълниите са дълги от 90 м до 32 км и са съпроводени от звукова ударна вълна – гръмотевица, която се чува на разстояние до 29 километра.
Това е научното обяснение. Но около това природно явление има много факти, които учените не могат да обяснят. Защо понякога мълнията изгаря бельото на човек, но оставя цели дрехите му. Или защо буквално избръсва косата му или пък изтръгва от ръцете му метални предмети и не му причинява никаква вреда. Има случаи, в които мълнията разтопява монети в портмоне, а банкнотите остават цели...
Има и по-сериозни „шеги” на мълниите: понякога те оставят умалено изображение на дървото върху телата на тези, които са били убити под него. Или пък превръщат хората в застинала статуя. Докоснеш ли я, тя се превръща в прах... Неукротимата стихия е способна да се привърже към един обект, в който се е влюбила.
Лесно може да се обясни привързаността на мълниите към местенцето Тороро в Уганда, където заради климата има 251 дни със светкавици и гръмотевици годишно. Но никой не може да обясни защо американецът Рой Съливан е удрян от мълния цели 7 пъти. Пенсионираният парков пазач бил ударен веднъж от мълния, която му изгорила пръст на крака, след това друга му изгорила веждите.
Година по-късно обгоряло едното му рамо, след още две години останал без коса след целувка на мълния, след още една година обгорели краката му. Три години по-късно обгоряли прасците му, а седмата мълния направо свалила кожата от гърдите и корема му. Човекът не издържал на напрежението постоянно да очаква нова среща с мълния и се самоубил.
