След повече от десетилетия спътникови наблюдения на стратосферата учените от американската космическа агенция НАСА успяха да изчислят, че близо 67 % от повърхността на планетата са постоянно покрити с облаци.
Учените направили специална карта, на която ясно личи, че облачната покривка на Земята е разположена почти целогодишно над океаните и по-големите други водни басейни. Едва 10 процента от водната повърхност виждат някога слънчево време, показва мащабното изследване.
Картата MODIS (Moderate Resolution Imaging Spectroradiometer) е правена от специалистите на НАСА в периода 2002-2015 година. Благодарение на нея може ясно да се види, че на земната повърхност има три основни пръстена с облаци. Единият е тесен и е обвил Екватора, а два са по-широки с около 60 градуса и обвиват двете средни географски ширини.
Средният пръстен, разположен на Екватора, се образува от специфични атмосферни фактори и явления, сумарно наречени клетки на Хедли. Те се характеризират с влиянието на сблъсъка на ветрове с топъл влажен тропически въздух, който се издига до височина 10-15 километра и тръгва на север и на юг до ширина около 30 градуса.
Издигнал се на десетки километри над Земята, топлият въздух бързо се охлажда, като това спомага за образуването на буреносни облаци, след като парата кондензира. Студеният сух въздух след това слиза към повърхността на географска ширина около 30 градуса.
Облачните пръстени над умерените пояси се образуват след като топлият въздух, издигнал се над повърхността, се сблъска с полярните течения, идващи от Северния ледовит океан. Този процес носи името циркулационни клетки на Ферел.
Клетките на Ферел са атмосферни вихри, образувани от движението нагоре на полярните въздушни течения на около 60 градуса ширина и спускането на хладния сух въздух от цикъла на Хедли на около 30 градуса ширина.
Малкото места, където небето е почти постоянно ясно, са пустинята Сахара, Арабският полуостров, Южна Африка и Австралия. На тези места на Земята въздухът се спуска, вместо да се издига. Така не се образуват облаци.
