Българското хоро е един от най-тачените ни ритуали. Етнографи и историци смятат, че танцът ни е оставен в наследство от древните траки. Много родни учени, посветили живота си на разбулването на мистериите, свързани с древните ни прадеди, са на мнение, че хорото е българският начин да се свърже човек с Космоса и Вселената. Нека разгледаме магическата сила на хорото!
Някои учени наричат хорото и българската йога или начина на хората да бъдат в унисон с природата и космичното. Погледнато отстрани, традиционният за нашите ширини танц представлява група от хора, танцуваща в кръг на даден ритъм. В центъра е гайдарят, подаващ музиката. Според много хора идеята на хорото е пресъздаването на Слънчевата система със Слънцето и въртящите се около него планети.
Това се подкрепя и с движението на играчите по посока, обратна на часовниковата стрелка – както се движат планетите около Слънцето, и с епизодичната промяна на посоката – по подобие епизодичното ретроградно планетно движение от гледна точка на Земята.
Всичко това е обмисляно до най-малки подробности от древни мъдреци, за да се получи по закона на подобието мощен вибрационен резонанс, проникващ навсякъде – навън и навътре, във всички пространства и измерения на видимия и невидимия свят.
Изследователите смятат, че хорото представлява най-вече култ към Слънцето. Звездата в нашата система е била основното божество на повечето древни религии, включително и за прабългарите. Всеки един детайл от хорото е обмислян много внимателно, за да се създаде мощна вибрация, с която хората да се съединят с Космоса.
Хорото в минали времена е имало и друга функцията. То е било свещен ритуал, имащ за цел единение. В центъра на селото, на града, в танца са се хващали и млади, и стари. Всички поколения и цялата общност – в един общ ритъм.
След като знаем, че нашите прадядовци и прабаби са се ухажвали и харесвали най-вече на хорото, можем да разглеждаме танца и като един от главните ваятели на бъдещите поколения – нещо от всеобщото настроение и от ритъма тогава завинаги се е вграждало в темелите на нацията, в посоката на нейното развитие.
