Антрацитът, по известен ни като антрацитни въглища, е най-древният вид изкопаеми въглища. Те се добиват от около 300 милиона години. Най-млади пък са лигнитните, образували се преди около 74 милиона години.
Когато хората започнали да добиват антрацитни въглища за гориво, те го правели от повърхностни находища. Най-често те се разкриват под въздействието на природните сили като земетресенията, действието на океанските вълни върху крайбрежната ивица и дори ерозия от ветрове и дъждове.
В първите мини миньорите копаели след въглищния пласт, показал се на повърхността. Така в една мина можели да работят най-много по трима души в постоянна заплаха от срутване.
Днес начините за добив на въглища са два – открит и подземен. За антрацитните въглища се използва основно вторият, който е по-екологично чист, но и в пъти по-скъп.
Антрацитът е съставен от около 95% въглерод, поради което гори много добре. Има уникална плътност и характерен блясък. В един килограм има едва 2.5% влага, за сметка на калоричността - между 6800 и 8350 kcal/kg.
Антрацитните въглища се добиват трудно, поради което са и доста скъпи. Смятат се обаче и за най-качествени. Геоложките запаси се оценяват на 28 милиарда тона. Откриват се на тънки пластове дълбоко в земните недра. У нас антрацитни въглища се добиват в Свогенския басейн.
Антрацитът има множество приложения. Той е чисто черен, с уникална лъскавина. Освен това е толкова твърд, че по него дори не остават следи от одраскване. Това го прави предпочитана суровина в стъкларската, карбидната, вародобивната и дори в бижутерийната промишленост.
Антрацитните въглища се горят по специална технология. Те се добавят в отоплителните печки по малко към други или между дърветата, тъй като могат да разтопят скарата на печката или дори цялата печка.
Печката трябва да се наглежда през цялото време, тъй като са възможни пожари. Има разбира се и печки, пригодени да работят само на антрацитни въглища. Те са по-скъпи, но и по-ефективни за отопление.
