Тембърт, интонацията на гласа, както и най-използваните думи, с които изразяваме мисълта си, ясно показват нашия характер, дори и когато се опитваме да прикрием някои черти от него.
Звучният и високият глас, когато разговаряме с някого, свидетелстват за енергичност, но и неопитност. Хората, които говорят на по-висок тон внушават на събеседника са, че са прекалено млади и в някои случаи доста неадекватни.
Когато говорим на по-висок тон от останалите, показваме, че сме неуравновесени и обратното – колкото по-мек и тих е тонът, толкова повече вдъхваме доверие в отсрещната страна, тъй като тихият тон се асоцира с надеждност.
По време на разговор може да променяме нашия тембър, което е ясен знак за промените ни в емоционалното състояние. Например, ако започнем да повишаваме тона си, това показва, че сме се подразнили, а когато го понижим – изпитваме доверие към отсрещния човек.
По стилистиката, с която се изразява, също безпогрешно може да се определи нравът на една личност, която познаваме от скоро.
Хората, които използват много междуметия в изразите си, са по-тесногръди и нерешителни. Ако речта на една персона изобилства от думи, започващи с частицата за отричане – не, то такъв човек изпитва постоянни съмнения и противоречия.
В сарказма на личностите, които го използват, може да се открие враждебност, гняв и ревност, които те се опитват да потиснат, защото ги смятат за ирационални.
Хората, които използват жаргонни думи, често се опитват да се присъединят към дадена група, така че да се харесат.
Много трябва да внимавате с хора, които започват с Искам да съм откровен с теб, тъй като подобни изрази са ясен знак, че този човек въобще няма да бъде честен с вас.
Ясен признак за лъжа е и паузата преди да започват изреченията с частици като ами, ъ и други подобни. Това свидетелства, че човекът, който говори, се колебае в казаното.
Хората, които говорят накъсано, много често имат емоционални или умствени проблеми. В много случаи това може да е знак за шизофрения.
