Озоновата дупка е с размера на Северна Амрика

Озонова дупка

Въздухът, който дишаме, е комбинация от 21% кислород и останалото – въглерод. Така например тук на Земята една молекула кислород се образува от два кислородни атома. В горните слоеве на атмосферата обаче една кислородна молекула се нуждае от три атома за образуването си. Именно атмосферният слой, образуван от подобни молекули, се нарича озонов слой.

Озоновият слой е този, който спира почти изцяло проникването на ултравиолетовите лъчи до земната повърхност. През него се допуска минимална част от тях, тъй като всички живи същества на Земята могат да понесат малко количество такива лъчи. Когато тези ултравиолетовите лъчи достигнат кожата ни, започва отделяне на витамин D.

Ако нямаше озонов слой, на планетата Земя нямаше да има живи същества. С нарастващата индустриализацията обаче все по-често се говори за дупката в озоновия слой.

Редица от използваните от човека средства отделят химически вещества, които достигат до озоновия слой и го разрушават. Така той пропуска повече ултравиолетови лъчи, отколкото е необходимо. А това ги прави изключително вредни, дори – смъртоносни.

Всъщност определението дупка в озоновия слой е неточно. Той просто изтънява, което позволява на все повече ултравиолетови лъчи да преминават през него и да достигат земната повърхност.

Най-осезаемо изтъняването на озоновия слой се наблюдава в полярните области. През 2014 година размерът е достигнал мащабите на Северна Америка. През изминалата година най-голяма дупката е била на 11 септември. Тогава размерът и достига 24.1 милиона кв.км. Това е почти колкото през 2013 г.

Озон

Озоновата дупка се появява всяка година от 80-те години на миналия век. Тя е под непрекъснатото наблюдение на НАСА и Националното управление по изследване на океаните и атмосферата. Най-големите регистрирани озонови дупки са от 1998 г. до 2006 г.

В наши дни нивата на озона в района се възстановяват, благодарение на споразуменията за ограничаване на вредните газове. Нивата и са доста по-малки от максимума от 29.9 милиона кв. км, регистрирани със спътник през септември 2000 г.

Едни от най-сериозните мерки срещу изтъняването на жизненоважния за хората озонов слой се поставят с протокола от Монреал през 1987 г. Той ограничава производстовото на химикали, предизвикващи това изтъняване - хлор, бром и други.

Днес учените се опитват да установят дали положителните резултати и намаляването на размера на озоновата дупка се дължи на ограничаването на хлора или на покачването на температурите.

Рейтинг

4.5
Общо 6 гласували
5 3
4 3
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (1)

gosho
gosho
13.11.2014 18:31
да бе да
0
1