Според международен екип от учени най-голямата пустиня на Земята – Сахара, е много по-древна, отколкото геолозите предполагат. Специалистите смятат, че реалната възраст на пустинята е 7 милиона години.
Това се разминава почти двойно с досегашните изследвания на геолози, които твърдяха, че Сахара се е сформирала преди 2-3 милиона години.
При новото изчисление на възрастта на пустинята учените са проучили климатичните промени в Северна Африка през последните 30 милиона години и са подложили на обстоен анализ движенията на тектонските плочи под пустинята.
Резултатите са показали, че климатът на днешна Сахара е станал значително по-сух след образуването на Средиземно море.
Междуконтиненталното море се оформило, когато древният океан Тетида, който навремето разделял Гондвана от Лавразия, се оттеглил.
Преди Средиземно море да застане между Африка и Европа, в Сахара се редували сух и влажен климат, а сред пясъците на пустинята не рядко се забелязвала и буйна растителност.
Резултатите от проучването са публикувани в списание Nature.
Към момента Сахара е най-голямата пустиня в света. Тя обхваща 7500 километра – от Атлантическия океан до Червено море. Площта на пустинята е общо 12 милиона квадратни километра.
Проби от пясъците на Сахара преди време доказаха, че тя е участвала в изграждането на Бахамските острови.
270 проби от морското дъно край Бахамските острови и пясък от най-голямата пустиня на нашата планета показаха, че те съдържат напълно еднакви химични елементи като желязо и манган.
Геолози смятат, че ветрове, които духат над Африка, са пренесли пясъка на 8000 километра от континента.
Според учените това снабдяване на океана с желязо е позволило на цианобактериите, известни също като синьо-зелени водорасли, да се разпространят.
От научните среди са убедени, че това е само едно от поредицата доказателства, които показват, че пясъкът на Сахара е напускал Африка благодарени на силните ветрове над континента.
